Проникване на реформаторски идеи в Гръцката патриаршия

 

Този процес се свързва главно с името на патриарх Кирил Лукарис. Кирил е роден на 13 ноември 1572 г. на остров Крит със светското име Константин. По това време Крит е под венецианско владение, което дава възможност на Константин да замине за Венеция и да постъпи в църковна семинария. По-късно продължава да учи в Университета на Падуа, където се чувства силното влияние на ренесансовия хуманизъм. Впоследствие следва и във Витенберг, и в Женева, където се запознава с идеите на различните крила на Реформацията. След такова многостранно университетско обучението се завръща в родината си и приема свещенически сан под името Кирил.

В началото на своята кариера като духовно лице е включен в делегация, изпратена в Полша от александрийския патриарх за преговори с полския крал Сигизмунд ІІІ. Последният оказва натиск за сключване на т.нар. Брест-Литовска уния на православните християни в източна Европа с Рим. В полза на такъв съюз работи и киевският митрополит Михаил Рагуза. Ролята на Лукарис е да се противопостави на този униатски процес. В редовете на опозицията на преговорите се включват и епископите на Лвов и Пшемисъл.

Кирил Лукарис наблюдава с тревога прозелитската кампания на йезуитския орден в земите на Източна Европа, която има значителен успех и поради ниската образователна подготовка на православните свещеници. Той си дава сметка, че само с политически действия този проблем няма да се разреши, и затова насърчава развитието на богословско обучение в духа на източноправославната доктрина. В продължение на шест години служи като преподавател в Православната академия на Вилнюс (днес столица на Литва). Създава богословска семинария „Атониада“ на Света гора в Атон. Намира средства и спонсорира Максим от Галиполи за издаването на Библия на осъвременен гръцки език.

През 1602 г. Кирил Лукарис е избран за патриарх на Александрия, а през 1620 г. поема патриаршеския престол в Константинопол. За да се противопостави на йезуитския прозелитизъм и за да обнови източното православие, той търси аргументи в англиканското и в калвинисткото богословие. Това не остава скрито за представителите на западните дипломатически мисии. Така Кирил спечелва симпатии и поддръжка от посланиците на Великобритания и Холандия, но същевременно с това си създава врагове в посолствата на Франция, Венеция и Австрия. Лукарис праща млади гръцки богослови да следват в Швейцария, Холандия и Англия.

Посланиците на католическите страни успяват да обвинят Лукарис пред султана в действия срещу неговата суверенна власт. Затова той бива изпратен на заточение на остров Родос, откъдето е освободен скоро по настояване на англичаните и холандците. Докато е в Родос, Лукарис има време да напише коментари върху Институцията на християнската религия на Калвин. Поема отново патриаршеския пост в Константинопол.

През 1629 г. Кирил Лукарис публикува своята Изповед на вяра, в която може да се открие силно калвинистко влияние, адаптирано към текстове на предишни източноправославни вероизповедни документи. Тя се издава на немски, английски, в две латински версии и четири пъти на френски език. През 1533 г. е издадена и на гръцки. В нея е записано, че авторитетът на Писанието е над този на Традицията, защото Писанието е боговдъхновено чрез Святия Дух. Освен това в нея се твърди, съгласно Писанието, че Бог е предопределил някои за спасение, а други за вечно осъждение и го е направил не поради някакво предварително знание на техните дела на вяра, а въз основа на суверен Божий указ.

Лукарис не отхвърля изрично застъпническата роля на светиите, но утвърждава учението, че Исус Христос е единият и единственият посредник за нашето спасение. Той е единственият глава на Църквата. Оправданието е само поради вяра, защото единственият принцип на спасението е Христовата правда, която се прилага в полза на този, който идва до покаяние. Това покаяние обаче не е резултат на човешка свободна воля – която вече не съществува у неновородените, – а е поради предопределение. Има само две тайнства – Кръщение и Евхаристия. Христос присъства в евхаристийните дарове реално, но по такъв начин, че вярващият яде не със зъби, а с душата. Накрая в Изповедта на вяра се твърди, че поклонението на иконите трябва да се отхвърли като суеверие. 

Всичко това дава повод на патриарх Доситей Ерусалимски да свика Синода на Ерусалим, където калвинисткото учение бива осъдено. Патриарх Лукарис е подложен на постоянни репресии – седем пъти е свалян и възкачван отново на патриаршеския трон. Накрая под натиска на йезуитите отново е обвинен в противодържавна дейност. Докато султан Мурад ІV, който го покровителства, е зает във война с Персия, той е отведен на кораб в Босфора и там е екзекутиран от еничари на 27 юни 1638 г. Същата година на Събор в Константинопол се поизнасят анатеми срещу Кирил и срещу неговата Изповед на вяра.

През 1672 г. на друг събор в Ерусалим Кирил е реабилитиран с мотива, че не той е писал тази Изповед, а някой друг анонимен автор. Междувременно обаче съществува доста голям обем кореспонденция на Кирил с холандеца Велгелму, която потвърждава калвинистката насоченост на патриарха. Автентичността на тази кореспонденция се оспорва от някои православни историци. Посочва се и писмо на Кирил от 1622 г., в което той твърди, че протестантската доктрина е богохулна.

Дори у него да се намират някои противоречиви изказвания, Кирил Лукарис се откроява ярко в лоното на източноправославната църква през първата половина на ХVІІ век със своето ревностно желание да я обнови радикално по примера на западните реформатори и да я постави на основи, които ще й осигурят нов прогрес в развитието ѝ.

                                                                                                    

Виж Кирилл ЛУКАРИС. Восточное исповедание христианской веры. Публикация текста, вступительные статьи, примечания проф. Й.А. МЕЙЕРА. Санкт-Петербург, изд. Мирт, 2000, с.13.

Виж GONZALEZ Justo L., A History of Christian Thought, …,с.415