Абрахам Кайпер – държавникът богослов

На 29 октомври 1907 г., целият холандски народ чества седемдесетата годишнина на Абрахам Кайпер. Със специална декларация се признава, че всяка глава от историята на Нидерландия през последните няколко десетилетия: държавност, църква, обществени дела, преса, образование и наука, не би могла да бъде написана, без да се спомене името му на почти всяка страница. През целия този период животът и делото на д-р Кайпер играят значителна и понякога решаваща роля за преобразуванията в страната.

Кой е този човек, който оставя толкова дълбок отпечатък в съзнанието на своя народ? Абрахам Кайпер е роден на 29 октомври 1837 г. в Мааслаус (Южна Холандия) в семейството на свещенослужител от Холандската реформирана църква. Първоначално е обучаван вкъщи от баща си. Детето създава впечатление, че схваща трудно, но на 12-годишна възраст постъпва в гимназия в Лайден и успешно я завършва. По-късно Кайпер следва литература и философия в известния университет в същия град и се дипломира с отличие. Продължава академичното си развитие с докторат по светотайнско (сакраментално) богословие през 1862 г. През същата година се жени за Йохана Шай, с която ще имат петима синове и три дъщери. Младият богослов става свещенослужител в Бреесд и Утрехт, а през 1870 г. се установява в Амстердам.

По онова време духовният живот на холандската нация е почти замрял. Повечето църкви са охладнели във вярата и богослужението е формално. Библията няма място в училищата и практически е загубила влияние в обществото. Кайпер има огромен принос за промяна на това положение. Като студент той има либерална богословска нагласа, но поради общуването си с депутата Ван Принстерер постепенно променя своите възгледи и преминава към консервативното течение в Холандската реформирана църква. Политическата му дейност е свързана най-вече с т.нар. Антиреволюционна партия, основана през 1879 г.

Името на партията изразява отхвърлянето на идеите на Френската революция. Тя се превръща в политически представител на холандските протестанти. През 1872 г. Абрахам Кайпер основава всекидневника De Standaard, който впоследствие ще стане официален орган на партията. Малко по-късно Кайпер поема длъжността на редактор и в християнския седмичник De Heraut. Работи като редактор на двете издания над 45 години дори когато става депутат и премиер на страната!

През 1874 г. Кайпер е избран в долната камара на парламента, но три години по-късно се оттегля поради разклатено здраве. Не след дълго се завръща в политиката с петиция срещу новия закон за образованието, поставящ религиозните училища в неблагоприятно положение. През същия период основава Свободния университет в Амстердам. Според устава на новото учебно заведение Библията се приема като основа на всяка сфера на знанието.

През 1901 г. като водач на Антиреволюционната партия Абрахам Кайпер е натоварен от кралица Вилхелмена да състави кабинет. Служи като премиер на Холандия до 1905 г. Някои членове на партията не са доволни от своя водач, защото той не разграничава църковната от политическата си дейност. За Кайпер подобно разграничение е невъзможно. Той приема Христос за Цар във всяка сфера на човешкия живот. Той вярва, че Христос управлява не просто по силата на преданието за това, което е бил, говорил, извършил и изтърпял, а чрез живителна мощ и днес. Седнал отдясно на Бог Отец, Христос упражнява властта си над земи, народи, поколения и отделни хора.

Кайпер не обича да губи време, когато може да се направи толкова много. Той е многостранна, ренесансова личност: изтъкнат лингвист, богослов, университетски преподавател, държавник, философ, учен и филантроп. Въпреки многото си постижения и огромната настойчивост да оползотворява времето си той живее обърнат към хората. Подобно на Спасителя, Комуто служел през целия си живот, той неизменно намира време за хората и никога не отпраща никой нуждаещ се от съвет.

През 1897 г., по повод 25-ата годишнина, откакто става редактор на De Standaard, Кайпер описва страстта на живота си по следния начин:

„Така, въпреки цялата съпротива на света, Божиите свети наредби трябва да се утвърдят в дома, в училищата и в държавата за благото на народа; да се вгнездят – както е било преди – в съвестта на нацията повеленията на Господа, за Когото свидетелстват Библията и цялото творение, докато нацията отново започне да отдава почит на Бога.“

Абрахам Кайпер представлява рядко съчетание: голям богослов и християнин с широко и любящо сърце. Всяка седмица той пише молитвени размишления, като оставя общо над 2000. Някои от тях са събрани в книгата Да бъдеш близо до Бога. В нея четем: „Близостта с Бога трябва да стане реалност, която да преследваме енергично и до край през целия си живот. Тя трябва да пропие и обагря нашите чувства, нашите възприятия, нашите усещания, нашите мисли, нашите представи, нашите желания, нашите дела, нашето говорене. Тя не бива да бъде страничен, привнесен фактор в живота ни, а да бъде страст, която вдъхновява цялото ни съществуване.“