Евтаназията - част 2

Възгледи за евтаназията

Проблемът с приемането или отхвърлянето на евтаназията е свързан с коренните различия между гледните точки на светското общество и на Христовата църква. Въпросът се свежда до това, какво е страданието и кой е господар на човешкия живот. Тук преди всичко разглеждаме активната евтаназия.

Страданието е нещо, което съвременният човек не може да приеме, нито пък иска да понесе. Затова не е изненадващо негодуванието, което настава, ако хората не могат свободно да вземат решение в определени (екстремни) ситуации в живота си, какъвто е случаят със самоволното прекратяване на живота. Когато дойдат страданията, тогава животът трябва да бъде прекратен. Само живот, свободен от страдание, си струва да се живее. Така разсъждават мнозина.

Страданието обаче е част от този живот. Библията ни учи, че животът е пълен със страдание, защото живеем в свят, в който господства грехът. В този свят живот без страдание и болка е илюзия. Неспособността да се справяме с болестите, смъртта и страданието не е социален феномен само на настоящето.

По-важният въпрос е как да се справяме със страданието, когато то дойде. Най-добрият пример за това е Божият Син. Исус Христос дойде на този свят и страда. Страданието Му продължи до края на живота Му. Библейското послание е ясно: страданието е част от човешкото съществуване. Но в страданието Бог ни обещава подкрепа и не оставя хората сами: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28); „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:20).

Според съвременното общество всеки човек разполага с живота си и може да прави с него каквото пожелае. Да го живее, както иска, да го прекъсне, когато реши. Според библейския възглед обаче човек не е господар на живота си. Господар на живота е Бог и само Той може да решава какво да прави с него. Ние не разполагаме с живота си. Той ни е поверен и ние имаме отговорност за него.

Съвременният човек иска да бъде независим и да управлява живота си сам. Външната намеса, дошла от страна на други хора или от Бога, се разглежда като ограничение. Привържениците на активната евтаназия настояват за самоопределението като най-висше благо, на което всеки човек има право и в края на живота си. Независимостта на човека обаче е илюзия. Особено в кризисни ситуации. Именно в такива ситуации решението идва като резултат от въздействието на външни обстоятелства.

Строго погледнато, това се отнася за целия човешки живот. От самото си раждане човек е поставен в мрежа от разнообразни взаимоотношения и зависимости, които постоянно оказват влияние върху посоката на мислите и решенията му. За пълна независимост не може да става и дума. Християнският поглед върху живота не предполага пълна независимост. Животът е дар от Бога; веднъж получил този дар, човек трябва да действа отговорно. Бог е Творец и Начинател на живота: „Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди“ (Пс. 119:73; вж. Пс. 139:13-16). Той също е и в края му: „Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човешки!“ (Пс. 90:3; вж. Екл. 7:17; Мат. 6:2 ).

Бог определя началото и края на живота и те могат да бъдат променени по човешка воля само против волята на Бога. Разбира се, важно е да подчертаем, че човекът в Божиите очи не е безмозъчна марионетка. Той живее самостоятелно, но винаги в отговорност пред Бога. И един ден ще отговаря за всичко, което е правил. „Всички ще застанем пред съдилището на Христос“ (Римл. 14:10). За християнина животът е посветен на Божията цел и на Неговата воля. Свободата е правото на съзнателни решения именно в този контекст. Активната евтаназия противоречи на това разбиране във всяко отношение.

Евтаназията може да бъде преценена и от гледна точка на последствията. Тя засяга не само човека, решил да се подложи на този акт, а и много други хора около него. Засяга лекаря, който извършва това действие против призванието си да се бори срещу смъртта. Засяга и медицинския персонал, принуден да подпомага убийство против библейската забрана и против Хипократовата клетва. Засяга и близките, които, от една страна, са конфронтирани със страданията на пациента, а от друга страна, са обременени с тежкия избор.

Решението на пациента никога не е напълно автономно. Защо той иска да умре? Той ли е господар на себе си? Изчерпани ли са всички медицински възможности? Дали той не се чувства изоставен сам с болката си? Дали не мисли, че е товар за близките си? Подобни въпроси често са причината пациентите да мислят за евтаназия.

Решението за активна евтаназия се влияе от погрешната представа, че този свят трябва да е без страдание, както и от погрешния образ за човека като същество, способно да взема решенията си самостоятелно. А това явно противоречи на Библията.

Становището за активната евтаназия зависи от отговора на въпроса какво е човекът. Още през 1947 г. Виктор фон Вайцзекер заявява: „Ако лекарят поставя ударение върху временния живот, без оглед на това, че той има вечна стойност, тогава този живот може да се окаже толкова маловажен, че да заслужава унищожение“. След сблъсъците с престъпленията на медицината през Третия райх той достига до извода, че няма вечна стойност без вечния живот. Всички аргументи, почиващи на стойността на този временен свят, без да се отчита вечността, се оказват недостатъчни срещу активната евтаназия.

Ще цитирам и думите на Улрих Айбах: „Според християнския възглед за богоуподобяването човешкото достойнство не се основава на доказани качества, дори не и на това, че човекът е над животното. То се корени във факта, че Бог е избрал човека да бъде негов партньор, да има специална отговорност за действията си и за творението, определил го е за вечно общение със Себе Си. Човекът става личност поради това, че Бог му е придал специална отговорност и предназначение. Те не отпадат, когато човекът не ги изпълнява или поради болест, инвалидност или друга  неспособност. Специалното Божие обещание и предназначение за живота на човека остава дори и при такива обстоятелства. Този живот придобива завършеност и предназначение в съществуването с Бога в Неговото царство. Тук животът се заключава в едно съществуване, което се състои в богоуподобяване. Всеки човешки живот (... копнее за „спасение“ и съвършенство (Римл. 8:18 и I Йоан 3:2). По отношение на човешкия живот богоуподобяването е и си остава трансцендентно.“

Активната евтаназия е недопустима от гледна точка на Христовото учение и християнския възглед за човека като същество, определено да живее не само в този свят, но и отвъд него. Животът на човека е немислим без Твореца. Решението за началото и края на физическия живот е изцяло Негово.