Евтаназията - част 3

Позиции на някои християнски църкви

Във всички християнски църкви съществува единство в мнението за активната евтаназия. То драстично се различава от светския възглед по въпроса.

Светият синод на Гръцката православна църква, който е активен по много въпроси от биоетиката, излиза с позиция за евтаназияна на 6 ноември 2002 г. Като конкретен повод в документа се посочва узаконяването на евтаназията в Холандия, Белгия, Австралия и в някои щати от САЩ. Под понятието евтаназия Гръцката църква разбира „постигнатото чрез активна или пасивна чужда помощ (с действие или бездействие) ускоряване на смъртта на човек, който страда или предстои да страда от неизлечима и мъчителна болест, запазил или не съзнание и сам изразил категорично желание да се прекъсне живота му”.

В становището се описва, че „животът е най-висшият дар Божий, чието начало и край се намират в ръцете Господни, и единствено в Негова ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът (Йов 12:10). Животът е пространството, в което „се срещат благодатта Божия и свободната ни воля”, но същевременно „всяко усилие да се определят границите на живота по човешка воля, мнение, решение или възможности лишава живота от неговата святост. Човекът е създаден безсмъртен по благодат, но чрез греха в този свят идват болката, падението и смъртта... Бог е допуснал смъртта, „за да не стане злото безсмъртно”.

В позицията се подчертава, че „биологичният живот не определя цялостното съществуване на човека”. Чрез биологичната смърт се прекъсва връзката между тялото и душата. С нея тялото изтлява, а душата се запазва, за да се съедини отново с вече възкресеното тяло. „Без духовен живот запазването на биологичния губи своето значение, лишава се от смисъл и се превръща просто в кръговрат на смъртта.”

Тъй като животът продължава и след биологичната смърт, начинът, по който човекът живее и умира, определя състоянието му във вечността. Гръцката православна църква подчертава: „Светското разбиране разглежда... евтаназията само като право, а не и като събитие извън властта на човека; като някакъв факт, чието време може да се избере и от човека, а не безусловно от Бога. Уважението към дарения свише живот естествено изисква и защитата му по всякакъв начин, изразяваща се и като усилие за запазване на качеството на живота, и като целенасочено удължаване на неговата продължителност. Според християнското учение продължителността на живота и мигът на смъртта по никакъв начин не могат да се наричат човешки права.”

В документа се разглежда и проблемът с болката, напредъка и мисията на медицината, както и упадъкът на обществото. Именно този упадък е основна причина за появата на евтаназията, наречена в документа „подпомогнато самоубийство” и „упадъчно явление на социалното пренебрежение към човека”. В заключение текстът изтъква: „На съвременната форма на евтаназията като ускоряване и предизвикване на смъртта Църквата противопоставя евтаназията (букв. „благата смърт“ от гръцки) като преодоляване на смъртта. Щастлив живот и блага смърт за Църквата са живот и смърт със смисъл и перспектива. Когато произлиза от отхвърляне на волята Божия, избирането на смъртта е грях. И обратното, когато извира от любов към Бога, жаждата за смърт е изключително благословение, особена благодат и рядка добродетел: „Желая да се освободя и да бъда с Христос“ (Фил. 1:23). Ако изоставянето на човека води към евтаназия, то обичта, подкрепата и съществената надежда усилват любовта му към живота”.

Подобно е отношението и на Католическата църква. Тук ще цитираме една енциклика на папа Йоан Павел II, озаглавена Евангелие на живота.

В първия се подчертава, че „в края на съществуването си човекът се намира пред тайната на смъртта”. Когато надделява склонността животът да се оценява само от това, дали носи удоволствие и благосъстояние, страданието е непоносимо положение, от което на всяка цена трябва да се освободим. Смъртта от своя страна, подчертава папа Йоан Павел II, се смята за абсурдна, ако прекъсне живот, още отворен за бъдеще, изпълнено с интересни преживявания. Така тя се превръща в „желано освобождение“, когато съществуването се смята за лишено от смисъл от момента, в който се изпълва с болка, и е обречено на все по-силни страдания. Когато „забравя основното си отношение към Бога, човекът мисли, че е сам за себе си критерий”.

„В този контекст става все по-силно изкушението да бъдеш господар на смъртта, като я предизвикаш преждевременно и сложиш тихо край на живота.” Папата описва това поведение, изглеждащо в човешките очи като логично и човешко, като „абсурдно и нечовешко“. По-нататък той продължава: „Под евтаназия в точния смисъл на думата трябва да се разбира действие или пропуск, които преднамерено предизвикват смърт, за да се премахне болката”. Като отличава грижите за болките на хората, той формулира: „Евтаназията е тежко нарушение на Божия закон и е морално неприемливо, съзнателно убийство”.

Още по-остро се осъждат случаите на недоброволна евтаназия: „Евтаназията изглежда още по-порочна, ако е предизвикана от тези, които като семейство трябва търпеливо и с любов да помагат на близкия си, или пък онези, които заради професията си следва да се грижат за болния в най-трудни условия в края на живота“. Изборът на евтаназия е още по-тежък, когато се определя като убийство, извършено от трето лице върху човек, който нито го е искал, нито е давал съгласие за това. Според Йоан Павел II, „да умреш за Господа означава да изживееш смъртта като върховен акт на подчинение пред Отец, като се съгласиш да я приемеш в избрания от Него час. Да живееш за Господа означава също да признаваш, че страданието, което е само по себе си зло, винаги може да се превърне в източник на добро“.

В друг документ от 1980 г., озаглавен Обяснение към евтаназията, Католическата църква подчертава, че молбата за евтаназия често всъщност е вик за помощ и за любов. В такъв случай евтаназията се явява лъжливо съжаление. Истинската грижа се проявява в солидаризирането с болката на страдащия.

В подобен тон е и декларацията на Лютеранската църква в Германия: „Животът не е свободно достъпен за нас. Всеки човек има достойнство, стойност и право на живот от Бога. Никой не живее сам за себе си и не знае точно какво означава това за другите. След като единствено Бог е господар на живота и смъртта, животът и човешкото достойнство са защитени... Всяко човешко същество е свързано неотделимо с живота си. Без признаване на достойнството и правото на живот не би било възможно хората да живеят заедно... Убийството на едно човешко същество не може да бъде акт на любов или състрадание, защото то разрушава основите на любовта и доверието. Тъй като не разполагаме с живота си, нито с живота на околните, ние отхвърляме всяко активно прекратяване на живота”.

В този документ ясно се различават различните форми на евтаназия, като само по отношение на активната евтаназия се казва: „Активната евтаназия означава преднамерено убийство на човешко същество чрез препарат, причиняващ смърт (таблетка, спринцовка, вливане). Това е несъвместимо с християнското разбиране за човека”.

В социалните принципи на Обединената методистка църква се казва: „Като одобряваме медицината за усилията ѝ да предотвратява болести и за напредъка в лечението, което удължава съзнателния живот на хората, ние признаваме, че всеки смъртен живот в края на краищата ще приключи със смърт. Смъртта в никакъв случай не е знак, че Бог ни е изоставил. Като християни ние винаги трябва да бъдем готови да предадем дара на смъртния живот и да насочим надеждата си към дара на вечния живот чрез смъртта и възкресението на Исус Христос. Грижата за умиращите хора е част от нашето настойничество по отношение на божествения дар на живот тогава, когато излекуването вече е невъзможно.

Насърчаваме използването на медицински технологии за осигуряване на палиативна грижа. В края на живота, когато животоподдържащото лечение не осигурява вече целите на живота и когато то е достигнало до своя предел, не съществува морално или религиозно задължение за неговото използване, когато то налага ненужен товар или само удължава процеса на умиране. Умиращите хора и техните семейства са свободни да преустановят лечението, когато то вече не помага на пациента. Църквата се обявява против асистираното самоубийство и евтаназията”.

Подобни са становищата и на Световния съвет на църквите, както и на Конференцията на европейските църкви. Такова мнение поддържат и редица други християнски деноминации.

Решение, което не принадлежи на човека

Въпросът за евтаназията води до поляризация на мненията в обществото. Позицията на Църквата по този въпрос е единна и трябва да остане непроменима. Бог е този, който дава началото и края на живота, и независимо от напредъка на технологиите ние не можем нито да дадем начало на живота си, нито имаме право да го прекратяваме. Същевременно Христовата църква трябва да положи усилия, за да могат хората да живеят живота си и да умрат достойно и това може да стане само ако проявява Христовата любов. Тъмнината е само липса на светлина.

Св. Синод на Гръцката църква, Становище по проблема на евтаназията на Гръцката църква от 6.11.2002 г., http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=244, 9.07.2015 г.

Папа Йоан Павел II. Евангелие на живота. София, 1997, 86-93 стр.

Erklärung der Kongregation für die Glaubenslehre zur Euthanasie, 20.05.1980, www.vatican.va/roman_curia/congregations/cfaith/documents/rc_con_cfaith_doc_19800505_euthanasia_ge.html, 9.07.2015 г.

Handreichung und Formular der Deutschen Bischofskonferenz und des Rates der EKD in Verbindung mit den übrigen Mitglieds- und Gastkirchen der Arbeitsgemeinschaft Christlicher Kirchen in Deutschland, Bonn/Hannover 1999, s. 11-12; 15-16

Social Principles: The Nurturing Community http://www.umc.org/what-we-believe/the-nurturing-community (Социални принципи на Обединената методистка църква).