Реформацията в Унгария и Трансилвания


Реформирана църква в Дебрецен

В Унгария идеите на Реформацията проникват най-напред от Германия, с разпространението на лютеранството, още в първите десетилетия на ХVІ век. Но те се приемат най-вече от немско говорещото население в северните части на страната (днешна Словакия) и в някои големи градове.

През 1526 година, победата на Османската армия над унгарците довежда до дълбоки и дълготрайни рани в единството на този народ. Страната е разделена на три части. Западът остава под управлението на Хабсбургите в рамките на Свещената Римска империя, средната част става част от Отоманската империя, а северозападната част – Трансилвания- получава известна автономия, но подчинена все пак на турския султан. Това довежда до някои специфични форми на развитие на протестантизма.

Тук калвинистката реформация намира по-добра почва в края на ХVІ век и печели душите на значителна част от населението. Първи нейни разпространители са проповедниците Михали Штарай (Mihály Sztárai ) и Иштван Киш (István Szegedi Kiss). Епископът на Дебрецен Петер Мелиуш (Р. Méliusz) приема протестантското учение и редактира през 1559 година първата реформирана изповед на вяра на унгарски език. Дебрецен става център на новото движение. Започват да го наричат „унгарската Женева”. В 1567 там се провежда първия Синод на реформираните църкви. На него се възприема по-късната редакция на Хелветската изповед на вяра редактирана от Булингер. В по-специфичните условия в които живеят унгарските протестанти те структурират църквата си на провинции, всяка от която се ръководи от суперинтендант или епископ.

В Трансилвания (голяма част от територията й в днешна Румъния), всред унгарско говорещото население, женевската реформация се разпространява също много успешно,. Но тук се развива и движението на унитарианите, водени от бившият лютерански епископ Давид Ференц (Dávid Ferencz 1520-1579). Лютеранството е доминиращо в районите с немско говорещо население.

Реформаторското движение получава нов импулс поради връзките, които установява с английските пуритани. Те имат по-опростен начин на проповядване и общуване с обикновените миряни. Обръщат по-голямо внимание на практичното християнство и ежедневното благочестие.

В началото на ХVІІ век реформираните църкви в Унгария утвърждават презвитерианския модел на управление, но с една особеност, че начело в ръководството на църквите се поставят редом до пастирите и по един мирянин. Това се приема с оглед на случаите, когато църквите са подложени на гонение и това най-напред засяга пастирите.

Годините от 1671 до 1681 са време на най-силно активизиране на контра-реформацията в Унгария. Пастири и учители са изгонени от страната или са осъдени на каторжен труд. Църковните сгради на протестантите са предадени на католическата църква. Жестокостите и насилието на имперските военни поделения над протестантското население предизвиква въстание. То се подкрепя от трансилванците, от французи и дори от турците. През 1681 година, на Законодателното събрание в Сопрон, император Леополд І приема документ, който дава някои свободи на протестантите.