Милър посочва погрешна дата на Второто пришествие


Уилям Милър ( 1782 – 1849)

Кога Исус ще се върне отново? Самият Христос предупреждава, че никой човек не знае точния момент: “А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.” (Мат. 24:36) Но това Негово заявление не е възспирало различни богослови прибързано да обявяват пресметнати от тях дати на Второто пришествие. Всички те впоследствие са претърпявали голямо разочарование от това, което (не) се е случвало. Един от най-известните автори на подобни предсказания е бил баптисткият проповедник от XIX век Уилям Милър.

Милър си спечелва многобройни последователи, когато преди 170 години предсказва, че Христос ще дойде отново на 22 октомври 1844 г. Неговите теории не изглеждали изсмукани от пръстите за хората, които приемали тълкувания, периодично излизащи “на мода” в хода на църковната история. Аргументът на Милър бил разгърнат приблизително така. В 8 глава от книгата на пророк Даниил се говори за 2300 денонощия, докато “светилището се очисти”, след преставането на “всегдашната жертва” (Дан. 8:12-17). Много от изтъкнатите църковни писатели като бл. Августин, Беда Достопочтени и Николай от Куза приемали, че пророческите “дни” трябва да се разбират като “години”. Уилям Милър извадил от 2300 години 490 години, т.е. “седемдесетте седмици за... умилостивение за беззаконието, въвеждане на вечна правда... и за помазване на Пресветия (Дан. 9:24). Така останали 1810 години. По-нататък Милър приел, че Христос е умрял през пролетта на 31 г., след което трябвало да изтекат три и половина години от седемдесетата седмица на пр. Даниил. Прибавяйки тези три и половина години към 31 г. сл.Хр., той стигнал до есента на 34 г. сл.Хр., от когато би трябвало да започне периодът от 1810 години. Така била получена годината 1844, а въз основа на допълнителни разглеждания била определена и датата 22 октомври.

В рамките на тази интерпретация, изглеждало възможно да се намери съответствие между действителни исторически събития с последователността, описана в 11 глава от книгата на пророк Даниил. Византийската империя, папството, Египет, Османската империя, Франция и други страни сякаш изпълнявали различните предсказания, изведени от библейския текст. Целият аргумент на Уилям Милър бил подробно развит и убедил голям брой хора.

Близо 100 000 души в САЩ се събрали в предсказания ден във временно издигнати светилища и по хълмовете, облечени в бели дрехи, за да “срещнат Жениха” (срв. Откр. 19:7-9, 21:2). Един от участниците в тези събрания, Максуел Гадис, е описал какво се е случило. Когато настъпила полунощ и Христос не се е завърнал на земята, хората ставали все по-неспокойни. Някои демонстративно се разотишли. Някой казал, че би трябвало да се вземе под внимание разликата в географската ширина и дължина между Палестина и Америка. Около един часа един от водачите на събранието станал и казал: “Лично аз никога не съм се вторачвал в точния момент на Второто пришествие и винаги съм казвал на братята, че ще си навлекат неприятности, ако правят така; но те не искаха да ме слушат, а следваха други водачи... Вярвам, че в крайна сметка най-важното е да бъдем готови за Христовото пришествие.”

Унизени от това събитие, което по-късно е наречено “Голямото разочарование”, някои последователи на Милър напълно изоставили християнската си вяра. Други, под ръководството на самия Милър, започнали движение, което се превърнало в Църквата на адвентистите от Седмия ден. Но мнозинството от очакващите Христос през 1844 г. се завърнали към по-традиционни християнски църкви.