Йордановден и Исус

Честита нова година! Честит Йордановден!

Има много и различни традиции, свързани с Йордановден. Една от важните е хвърлянето на кръст във водите на реката и търсенето му от младите мъже. Поверието е, че който пръв намери кръста, ще бъде здрав през годината. Това поверие показва вярата на нашия народ, че здравето и животът ни на тази земя зависят не просто от здравословния начин на живот, но от Бога. В част от християнството е навлязло това вярване, че определени символи носят духовна стойност и сила, затова се почитат икони, параклиси, места. Затова и младите мъже се хвърлят за кръста в студената вода, а след това играят своето хоро с надеждата, че чрез кръста ще получат Божието благоволение за здраве и благословение.

От къде е произлязла тази традиция за хвърлянето на кръста във водата? Нямам точна представа, но кръстът винаги е бил символ на Господ Исус Христос, затова вярвам, че по този начин хората са искали да отбележат важен момент от живота на Исус. Този ден е отбелязан като Богоявление.

Днес на Йордановден се отбелязва важната среща между Йоан Кръстител и Исус, когато Исус Се разкрива като обещания Месия за спасението на този свят. Евангелист Марк започва своето евангелие имено с описанието на тази среща, като ни представя Йоан Кръстител и неговото служение.

Йоан беше изпратен с важната мисия да подготви израиляните да посрещнат Месията. Евангелист Марк (Марк 1:2) цитира думите на пророк Исая “Ето, Аз изпращам вестителя Си пред лицето Ти, който ще устрои пътя Ти пред Теб. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него”.

Йоан беше братовчед на Исус. Той беше син на Захария и Елисавета, които дълго време нямаха деца. Захария беше свещеник. По жребий се беше паднало той да влезе в Светая Светих. Там му се яви ангел, който му каза, че ще има син, но Захария не повярва. Затова той беше ням, докато не се роди момчето и той не написа, че името му е Йоан.

Мисията на Йоан беше да подготви израиляните, които трябваше да отворят сърцата си за Исус. Той правеше това, като проповядваше. Марк е записал същината на проповедта му. “Йоан проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете” (Марк 1:4).

Йоан приканваше хората да се покаят за греховете си. Това означаваше да признаят, че в живота им има грях, да го изповядат пред Бога и да го помолят за прошка. Кръщението идваше в края на този процес, за да може да представи Божията прошка. Така, както водата измива мърсотията, така Бог изчиства живота ни и прощава греховете ни.

Йоан проповядваше в пустинята край реката Йордан. Неговите слушатели бяха евреи. Те смятаха себе си за Божий избран народ. Стремяха се да живеят, като спазват всички Божии заповеди. Въпреки това, Марк отбелязва: „И цялата юдейска страна и всичките жители на Ерусалим излизаха при него и се кръщаваха в реката Йордан, като изповядваха греховете си” (Марк 1:5).

Не ви ли се струва странна тази ситуация? Хора, които живееха според Божиите заповеди, да излизат и изповядват греховете си. Звучи като някакво несъответсвие. Но не е. Няма човек, който да не греши в живота си. Няма човек, който може напълно и съвършено да изпълни Божиите заповеди. Имаше само един и това беше Исус. Затова проповедта на Йоан Кръстител е толкова важна и за нас днес. Бог ни призовава в началото на тази година да прегледаме живота си. Със сигурност има много хубави неща в живота ни като вярващи в Христос, но сигурно има провали, разочарования, неуспехи, грехове. Йоан Кръстител приканваше тогава своите слушатели да се покаят. Този призив е отправен и към нас в началото на тази година. Нека да започнем годината начисто. Нека да оправим взаимоотношенията си с Бога и един с друг.

Йоан Кръстител предлагаше Божията прошка в образа на кръщението поради надеждата за идването на Месията. Евангелист Марк е отбелязал: “И като проповядваше казваше: След мен идва Онзи, който е по-силен от мен, на когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на сандалите Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух” (Марк 1:7).

Йоан не издигаше себе си. Той искаше хората да отправят погледа си към Бога и очаквания Месия. Самият Йоан живееше в пустинята и носеше облекло от камилска кожа. Храната му беше акриди, това са вид скакалци, и див мед. Нямаше нищо, което да привлича хората при Йоан. Той не им обещаваше здраве, щастие, богатство. Той ги канеше да се подготвят за бъдещата среща с Месията.

В Стария завет идването на Месията беше свързано с Божия съд над човека. Затова и Йоан приканваше своите слушатели да се покаят и подготвят за срещата с Бога като съдия над техния живот.

Той ги кръщаваше с вода, която беше символ на онова, което само Месията можеше да направи. Той щеше да ги кръсти със Святия Дух, Който е гарантът на тяхното спасение от Божия гняв. Водата и ритуалите не могат да изчистят греха. Няма значение в колко студена вода си готов да влезеш, за да намериш кръста. Само Святият Дух може да промени твоето сърце. Може да си кръстен в тази или друга църква. Това не спасява. Кръщението е външен израз на онова, което Святият Дух е направил вътре в теб.

Йоан проповядваше за идването на Месията до момента, в който Исус не дойде при него. Марк е записал: “И през онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя че небесата се разтварят и че Духът слиза на Него като гълъб. И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен син, в Теб благоволих” (Марк 1:9).

Днес, на Йордановден, чрез хвърлянето на кръста във водата, нашият народ сигурно иска да отбележи тази знаменита среща между Йоан Кръстител и Исус. На този ден Исус Се разкрива пред света като Месия. Святият Дух слиза над Него във формата на гълъб, а Бог Отец обявява пред всички, че това е Неговият възлюбен Син. Това е знаменателен момент на откровение, който нашият народ не иска да забрави, а и ние не искаме да забравим истината, че Исус е Божият син. Исус е Месията, Който е очакван. Исус е Месията, Когото израиляните търсиха и всеки човек търси дълбоко в сърцето си. Това търсене иска да пресъздаде и тази традиция. Исус влезе в реката, за да Се кръсти, затова вероятно и кръстът, който е символ на Исус, се хвърля в реката. Исус не Се кръсти в реката за прощение на греховете Си, защото нямаше такива. По късно Той говори за кръщение, с което трябва да Се кръсти. Това е смъртта. Той трябваше да умре на кръста, за да даде Своя живот вместо нас. Кръстът на Йордановден е тясно свързан с кръщението на Исус във вода и смърт. Кръстът трябва да бъде намерен и изваден от водата. Може би това символично говори за Неговото възкресение. Но Исус няма нужда от смели мъже, които да се хвърлят днес в студената вода. Исус нямаше нужда от човешка помощ. Той сам увисна на кръста и сам възкръсна, побеждавайки смъртта. Чрез това търсене на кръста в реката, вероятно хората са искали да обозначат своето търсене на Исус като Спасител, но, за съжаление, мисля, че те търсят само ползите като здраве и благополучие, но не търсят истинския Исус. А Исус трябва да бъде намерен, защото в Него е единствената надежда за всеки човек. Надежда не просто за здраве, но за вечен живот, за спасение и прошка на греха.

Това е и посланието, което Йордановден отправя към нас днес. Напомня ни се, че това, което търсим в живота си, е Исус. Само той може да запълни празнината в нашия живот. Годините минават, но без Исус те са безсмислени. Смисълът на нашия живот е да намерим Исус и да живеем с Него и за Него.

Тази сутрин няма нужда да скачате в реката и да търсите Исус. Като хора ние сме склонни да търсим Бога в материалните неща, които говорят за Него, но те само ни напомнят за Него. Колкото и да се опитваме да намерим Исус, няма да можем, защото не Той е загубен, а ние. Ние сме загубени в тъмнината на греха. Исус влезе в реката, влезе в гроба, за да потърси и намери нас.

Той не само ни е намерил, но апостол Йоан Го описва, като стоящ на вратата на нашия живот и хлопащ: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той - с Мен” (Откровение 3:20).

В началото на тази година благодари на Исус, че дойде в този свят да те намери. Отвори вратата на живота си и Го покани да бъде с теб не просто тази сутрин, но всеки миг от живота ти. Каква привилегия да бъдем намерени от Исус и да споделим с Него всеки миг от нашия живот! Това е нещото, което ще донесе истинското щастие за нас през новата година.

Нещо повече. Исус иска да ни напомни за огромния дар, който ни е дал. Всеки един от нас, които сме отворили сърцето си за Исус, сме били кръстени със Святия Дух. Йоан кръщаваше с вода. Това беше външен символ на очистване. Исус прави истинското очистване от греха, като ни кръщава със Святия Дух. Святият Дух е Този, Който ни изобличава, новоражда, разкрива Исус, води ни при Неговия кръст отново и отново, за да можем да изповядваме греховете си и да намерим прошка.

Днес си припомняме, че Исус се разкри не само на Йоан, но и на всеки един от нас. Затова наричат този ден Богоявление. Бог Се разкрива чрез Исус.

А Исус дойде, за да ни намери и да ни Се разкрие като Спасител. Той ни остави трапеза, която да ни напомня за цената, платена от Него за нашия живот. Исус ни кани на Своята трапеза, за да общуваме с Него и да имаме живот. Амин!