Тишендорф възстановява новозаветния текст

„През 1840 г. се отправих за Париж... макар че нямах достатъчно средства да си купя дори костюм за път. Когато пристигнах, ми бяха останали едва 50 талера – останалите похарчих за пътуването.” Това пише младият Константин Тишендорф, който по-късно ще стане най-видният библеист на своя век. Благодарение на него до  нас е достигнал един от най-ранните преписи на целия Нов Завет, Codex Sinaiticus, датиран към 325 г. сл. Хр.

Тишендорф се ражда преди 200 години, на 18 януари 1815 г., в германския град Лангенфелд, тогава в кралство Саксония. Научната му кариера започва през 1834 г. в Лайпцигския университет, където проявява интерес към новозаветната текстова критика и се запознава с трудовете на много изследователи, отхвърлящи боговдъхновеността на Библията. Тишендорф обаче смята, че “историята на ранната Църква, както и тази на Свещените писания, предлага предостатъчно доводи в отговор на онези, които отричат достоверността на евангелското свидетелство.”

С полупразни джобове и воден от неуморното желание да открива древни ръкописи, Константин Тишендорф успява да подготви издание на Библията, което е възможно най-близко до оригиналния текст. През 1844 г. той провежда изследвания “на терен” в Египет, Палестина, на Синайския полуостров и в Близкия изток. “На някои всичко това може да им се стори просто книжни занимания”, пише ученият по това време, “но позволете ми да изтъкна, че тази наука се докосва до живота поне в два важни аспекта: като изяснява историята на свещения текст и като възстановява, доколкото е възможно, истинското апостолско Писание, което лежи в основата на нашата вяра. Тези неща не са маловажни. Всъщност цялото християнство трябва да прояви дълбок интерес към резултатите от тези проучвания.”

През май 1844 г. Тишендорф посещава манастира „Св. Екатерина” на Синайската планина. Вниманието му е привлечено от голям кош, пълен с разпокъсани пергаменти. Монахът библиотекар му казал, че вече е изгорил два подобни коша “с отпадъци”. Такова заявление звучи невероятно за някои днешни историци, като се има предвид, че в манастира са съхранени над 3000 ръкописа, много от които с възраст над хиляда години. Но от друга страна е факт, че в същия манастир над 1100 други ръкописа са били погребани за повече от 200 години под една рухнала постройка – което не говори за някаква особена загриженост от страна на монасите към поверените им духовни богатства. Така или инач Тишендорф разровил коша и открил 129 страници от Септуагинтата, древния гръцки превод на Стария Завет. Това го изпълва с въодушевление, защото в ръцете си държал най-стария библейски ръкопис, който е виждал някога, датиращ от IV век.

Монасите му позволяват да вземе със себе си 43 страници, но не и да разгледа останалите. (Тишендорф ги дарява на краля на Саксония в знак на признателност за финансирането на неговото пътуване.) Със същото отношение го посрещат и при второто му посещение, през 1853 година. През 1859 г., вече с подкрепата на руския цар Александър II, той отново се добира до манастира след продължително пътуване. В последния ден от престоя му, икономът “свали от ъгъла на килията един грамаден том, подвързан с червен плат, и го постави пред мен. Отгърнах корицата и за моя огромна изненада открих не само тези фрагменти, които преди 15 години бях извадил от коша, но и... целия Нов Завет, към който бяха прибавени Посланието на Варнава и част от Пастиря от Ерм (раннохристиянска творба, приписвана на апостолския ученик Ерм – б.пр.). Преливащ от радост, която този път си заповядах да прикрия от иконома и от монашеското братство, аз попитах с привидно равнодушие дали ми разрешават да взема ръкописа в моята стая, за да го разгледам на спокойствие.” Получил позволението, Тишендорф веднага започва да прави пълен препис на Посланието на Варнава, от което към този момент нямало запазен надежден оригинал.

Няколко дена по-късно той успява да придума игумена да отнесе ръкописа в Кайро, където заедно с няколко сътрудници работи до пълно изтощение и успява да препише 110 000 реда за няколко трескави дена. Исторически документи показват, че накрая манастирът с неохота се съгласява скъпоценният том да бъде занесен в Русия, за да му се направи копие. Тишендорф подписва разписка с обещание да го върне. Очевидно към този момент монасите не таят към него лоши чувства, понеже впоследствие му изпращат няколко липсващи страници, които са намерили. Германският учен обаче предоставя сборника на руския цар като дар. Когато манастирът настоява да си получи обратно ценния документ, руските власти предприемат дипломатически маневри и изкопчват съгласие да го купят.

Комунистите, дошли на власт в Русия през 1917 г., нямат особен интерес към библейските ръкописи. Правителството им се нуждае от свежи пари и на Рождество Христово 1933 г. продава сборника на Британския музей за огромната сума от 100 000 лири. Днес древният документ е известен под името Codex Sinaiticus. Заедно с други стари ръкописи, открити от Тишендорф, той е безценен извор за проверка на точността на съвременните библейски преводи. Оказва се например, че последните стихове от Евангелието от Марк (16:9-20), както и историята на жената, хваната в прелюбодейство (Йоан 8:1-11), липсват в Codex Sinaiticus, което навежда на мисълта, че са по-късно добавки към Писанието. От друга страна, наличието на Посланието на Варнава и на Пастиря от Ерм в сборника подсказва, че съставителите му са приемали тези книги за боговдъхновени.