Ридли и Латимър са изгорени на клада

Кралица Мери Тюдор се възкачва на английския трон през 1553 година. През следващите години тя осъжда на смърт – често чрез изгаряне на клада – над 200 души заради техните религиозни убеждения. И така влиза в историята с прозвището Кървавата Мери, макар че всъщност е погубила далеч по-малко хора от своя жесток и безскрупулен баща. Мнозина от нейните жертви се отличават обаче със своето благочестие.

Бащата на Мери, крал Хенри VIII, откъсва Англиканската църква (Church of England) от Римокатолическата, без да реформира практиките и доктрините ѝ. След смъртта на монарха през 1548 г. малолетният престолонаследник Едуард VI е коронясан за крал. Много от неговите съветници се опитват да променят английската църква в посока на едно християнство, което е в по-голяма степен основано върху Библията. Сред тях са Никълъс Ридли и Хю Латимър.

Високообразованият Никълъс Ридли бил служил като капелан в двора на Хенри VIII, а при управлението на неговия син става епископ на Лондон. Той бил изкусен проповедник и много обичан от своето паство, защото самият му живот онагледявал истините на християнското учение. В дома си Ридли всекидневно провеждал библейски прочити на глас и насърчавал всички от домакинството да наизустяват пасажи от Писанията.

Хю Латимър също става влиятелен проповедник при управлението на Едуард VI.  Той се отличавал със задълбочено познаване на Библията и като епископ на Уустър пледирал народът да се просвещава в Писанията на своя роден език. В проповедите си подчертавал, че човек трябва да служи на Господа с искрено сърце и вътрешно посвещение, а не само с външна показност. Личният живот на Латимър говорел в подкрепа на неговите послания. Той се прочува с благочестивите си дела, особено с посещенията си в затворите.

Когато Мери става кралица на Англия, тя полага всички усилия да върне страната в лоното на Рим. Едно от първите ѝ разпореждания е да бъдат арестувани епископите Ридли и Латимър, както и кентърбърийският архиепископ Томас Кранмър. Първоначално те са затворени в лондонския Тауър, а през септември 1555 г. са отведени в Оксфорд, за да бъдат подложени на разпити от тайните кралски съветници в местното богословско училище (Oxford's Divinity School).

Ридли е запитан дали вярва, че папата е наследник на авторитета на ап. Петър като основа на Църквата. Той отвръща, че Църквата е основана не на авторитета на човек, а на истината, изповядана от Петър: че Христос е Божият Син. Ридли добавя, че не може да уважава римския папа, защото папството търси своята собствена слава, а не прославата на Бога. Ридли и Латимър не могат да приемат католическата меса като жертва на Христа. Латимър заявява на съветниците: “Христос е направил един принос и една жертва за греховете на целия свят и тя е съвършената жертва. Друга изкупителна жертва нито е необходима, нито може да има.” Изказаните становища на двамата реформатори са възприети като дълбоко обидни от присъстващите католически богослови.

На 16 октомври 1555 г., преди 460 години, Ридли и Латимър са изгорени публично в Оксфорд. Когато го завързват за кладата, Ридли се моли: “О, небесни Отче, принасям ти най-сърдечни благодарности, че си ме призовал да Те изповядам пред хората, дори до смърт. Прося от Теб, Господи Боже, да покажеш милост към  Английското кралство и да го избавиш от враговете му.”

Зетят на Ридли бил донесъл малко барут и помолва палачите да сложат под ръцете и около шията на осъдения, за да ускори смъртта му. Дървата обаче били сурови и Ридли горял бавно, претърпявайки голямо страдание. Той викал с висок глас: “В Твоите ръце, Господ, предавам духа си...”, но огънят обхващал само долните части на тялото му. Много пъти той простенвал: „Смили се над мен, Господи! Не горя... Нека пламъците ме погълнат, не горя!“ Най-сетне един от присъстващите усилил огъня на върха на кладата и Ридли скоро умрял. Смъртта на Латимър настъпила много по-бързо. Когато пламъците се извисили, той насърчил Ридли: Дерзай, господарю Ридли, и бъди мъжествен! Днес ние, чрез Божията благодат, ще запалим такава свещ в Англия, че – сигурен съм – никой не ще може да я угаси.“

Мъченическата смърт на Ридли, Латимър и Томас Кранмър (шест месеца по-късно) днес се възпоменават ежегодно на 16 октомври, а в Оксфорд в тяхна чест е издигнат Паметникът на мъчениците. Вярата, за която тези благочестиви мъже загиват, днес се изповядва свободно от мнозина в Англия

    Също известен английски реформатор, автор на “Книгата за съвместна молитва” (общоприет молитвеник на Англиканската църква).

    Замък на английските крале, използван често като затвор.

    Срв. II Цар. 10:12.