Уводни статии

Съединение и независимост

На герба на Република България и над вратите на Народното събрание е записан националният ни девиз: „Съединението прави силата“. Макар и зает – ведно с Търновската конституция – от белгийската политичес­ка практика, той не би трябвало да е чужд на българския обществен живот.

Легендата приписва тази мисъл още на канас ювиги Кубрат, показал на синовете си силата на единството чрез снопа пръчки, който никой не може да пречупи. Позивът към единение като източник на сила съответства и на въжделенията на Възраждането, когато българското национално самосъзнание се развива и укрепва. Той е прегърнат и от Васил Левски, предприел уникален по мащабите си опит за народно единодействие в нашата история. Естествено е Третата българска държава, възкръснала след петвековно отсъствие на европейската сцена, да издигне за свой идеал съединението, даващо сила.

Времето е кратко

Ние, християните, сме свикнали да живеем с усещането, че времето е наближило, че с идването на Христос пясъчният часовник на историческото време е вече обърнат и пясъкът неумолимо изтича. С всеки следващ ден идването на Христос не просто приближава, всеки следващ ден, всяка следваща минута може да е мигът на Неговото завръщане. Деня и часа на Господното второ пришествие знае само Отец, но ние живеем с усещането, че времето е наближило, че оставащото време е кратко (късо).

Духът на новото творение

Резултат с изображение за the new creation

Още на първата страница на Библията, с първите стихове на книгата Битие, можем да открием свидетелството за величественото присъствие на Светия Дух като квачка1, която бди и подготвя с любов „гнездо” за света, който ще се появи: „Земята беше неустроена и пуста… И Божият Дух се носеше над водата“ (Бит 1:2).

Вяра и култура

Резултат с изображение за christian art
Мозайка от манастира в Дафне, Гърция

Между вяра и култура има тясна взаимовръзка, но и сложно взаимодействие. Това се разбира трудно и води до редица недоразумения. Някои хора напълно смесват вярата и културата в неразчленимо единство. За тях изповядването на определена религия е неотделима част от тяхната национална идентичност, родови традиции или историческо наследство. Типът духовност, мислят си те, е запечатан едва ли не в гените. В подкрепа на този възглед се сочи очевидната многовековна устойчивост на дадена религия в рамките на определена култура – трудно бихме могли да си представим Русия или Гърция без православното християнство, Италия и Испания без мощното влияние на Католическата църква или арабските градове без извисяващите се многобройни минарета и повсеместното присъствие на исляма. От друга страна, такова разбиране някак предопределя съдбата и пътя на цели народи. И затова не звучи приемливо, особено за съвременния човек, за когото изборът на вяра трябва да бъде свободен и съкровен.

Възкресенска радост

Резултат с изображение за joy of resurrection

Отново Бог ни дари с благодатната възможност да придружим Неговия Син в последните дни от земния Му живот, да чуем свидетелствата за Неговите страдания и смърт и да се зарадваме на вестта за славното Му възкресение. Да се зарадваме, спомняйки си, че радостта в Господа е нашата сила (Неем. 8:10). 

Благовещение и християнската женственост

Резултат с изображение за Mary and angel
Virgin Annunciate от Бартолдо ди Фреди

Заедно с Възкресение Рождество Христово е най-големият християнски празник. Създателят влиза в творението. Безсмъртният става смъртен. Всемогъщият разкрива Себе Си като безпомощно бебе. Бог става човек. Тази велика тайна винаги е вълнувала, вдъхновявала и смирявала умовете на вярващите.  
Благовещение, празникът, който очакваме през този месец, обикновено остава донякъде скрит в сянката на Рождество. Още по-назад – зад Архангел Гавриил и вестта за идващия Божий Син – се оказва приемникът на тази блага вест – Дева Мария. 
Новият Завет говори съвсем лаконично за нея – спомената е конкретно единствено в евангелията и в началото на Деяния, след което окончателно слиза от сцената. Освен апокрифното и исторически твърде съмнително протоевангелие на Яков нямаме никаква информация за нейния произход, но родното ѝ място, Назарет – скромно, според нашите стандарти селце, с около 1000 жители – не звучи обещаващо. Когато е сгодена за Йосиф, според обичаите на своето време, тя вероятно е на 15-17 години – още почти дете. Въпреки забележителната традиция на протестантите да проповядват върху великите библейски герои, Мария не е обещаващ кандидат. 

Съдът на(д) един народ

Държавна агенция Архиви
Народен обвинител (Г. Петров) и народни съдии (I състав на Народния съд). 
Снимка: Държавна агенция „Архиви“.

Неефективността на съдебната система и развалата сред магистратите са една от постоянните теми в публичното говорене днес. Почти никой не вярва на съда и на способността му да наказва престъпниците и да решава спорове. Има нещо много българско в тази картина. Българинът постоянно страда от остра липса на справедливост – не само в обществото, но и някак в живота въобще. Неслучайно е измислил и си повтаря поговорката „Бог високо, цар – далеко“. Няма кой да защити правдата по нашата грешна земя. Бог се възприема като неясна сила, безразлична към нашите страдания, а държавните власти са заети със своите си користни интереси, вместо да прилагат закона.

Стари оръжия с нови мелодии

Вместо да сеят смърт, днес хиляди огнестрелни оръжия в мексиканския град Сиудад Хуарес правят музика. 
Механични чукчета от полуавтоматични пистолети звънтят по пълнители от картечници. Еднокалибрени цеви, нарязани с различна дължина, са подредени в своеобразни маримби. Съставни елементи от пушки и автомати барабанят по чинели, отмервайки синкопиран джаз ритъм. 
„Трябва да помним, че с тези оръжия е отнеман животът на мнозина“ – подчертава скулпторът Педро Рейес пред Асошиейтед Прес. Когато чрез тях се прави музика, добавя той, това „прокужда заложените в оръжията демони и пробужда звучен реквием за убитите“. 

Страници

Subscribe to RSS - Уводни статии