Уводни статии

Благословен, който идва в името Господне

Фокусът на априлския брой на “Зорница” тази година съвсем естествено се отнася към празника Цветница (на 24 април) и към събитията, свързани със влизането на Господ Исус в Ерусалим. Цветница се свързва с разцвета на пролетта. Зимата като че ли се колебае  да си отиде, но виждаме – пролетта е вече тук и нищо не може да я спре!

Великият пост

Резултат с изображение за fasting

От древността Църквата се е  подготвяла с особено внимание за празнуването на Възкресение Христово. Големите празници се нуждаят от специална подготовка, от време, за да могат умовете и сърцата да се настроят за предстоящото тържество. Когато става дума за тържеството на живота над смъртта, за очакваното празнуване на Великия ден, в който Христос победи смъртта, тогава и подобаващата подготовка е продължителна. По примера на самия Господ, Който след кръщението Си се оттегли в пустинята и пости четиридесет дни и четиридесет нощи, тези, които се наричат с Неговото име, се „оттеглят“, макар и да остават в света, обвързани със своите семейни, професионални и всякакви други връзки. Оттеглят се в скришната стаичка на сърцата си, за да поемат по пътя на покаянието отново с нужната сериозност, опитвайки се да не се разсейват лесно от всички шумове, грижи и суети на ежедневието. 

Светлината на Зорница

През всичките 140 години досега съм била неразривно свързана само с тебе. Даже в твоето робство, в борбите ти за свобода моите страници служиха за спасяването на един от твоите верни синове.

Обичах само тебе.
Служих само на тебе. 
Страдах заедно с тебе. 
Пътят ми, като твоя, е бил каменист и стръмен – истинска Голгота.

Светлината на града

Рождествените празници отново тропат на вратата ни. Навсякъде украсяваме дървета, магазини, офиси, църкви. Празничното настроение набира сила.
От две-три седмици в някои градове на Европа все по-често пулсират едни други светлини, с които вече свикваме. Все едни мигащи и с различни цветове. Ту сини, ту червени, ту жълти. Мигат, мигат и се движат. Всичко би било празнично, ако не се чуваха и сирените, придружаващи светлините.

"Политиката" на Божието царство

Спомням си как една сутрин рано преди го­дина стигнах в офиса на транс­портна­та фирма, където работя, и научих, че собственикът е наредил един от автомобилите да закъснее за разтоварване, за да изпълни задача от лично естество. Имахме много работа и трябваше да се бърза. Раздразнението ми обаче трая само докато ми обяс­ни­ха, че на камиона са натоварени дрехи, предназначени за бежански лагери. Няколко по-заможни граждани от провинцията изпращаха помощи на свои разноски.
Горе-долу по същото време жителите на с. Розово изгониха неколцина сирийци от своето село, а един небезизвестен политик отиде при тях и им обясни, че всъщност не са направили нищо лошо.
Наближаваха избори...

Съединение и независимост

На герба на Република България и над вратите на Народното събрание е записан националният ни девиз: „Съединението прави силата“. Макар и зает – ведно с Търновската конституция – от белгийската политичес­ка практика, той не би трябвало да е чужд на българския обществен живот.

Легендата приписва тази мисъл още на канас ювиги Кубрат, показал на синовете си силата на единството чрез снопа пръчки, който никой не може да пречупи. Позивът към единение като източник на сила съответства и на въжделенията на Възраждането, когато българското национално самосъзнание се развива и укрепва. Той е прегърнат и от Васил Левски, предприел уникален по мащабите си опит за народно единодействие в нашата история. Естествено е Третата българска държава, възкръснала след петвековно отсъствие на европейската сцена, да издигне за свой идеал съединението, даващо сила.

Времето е кратко

Ние, християните, сме свикнали да живеем с усещането, че времето е наближило, че с идването на Христос пясъчният часовник на историческото време е вече обърнат и пясъкът неумолимо изтича. С всеки следващ ден идването на Христос не просто приближава, всеки следващ ден, всяка следваща минута може да е мигът на Неговото завръщане. Деня и часа на Господното второ пришествие знае само Отец, но ние живеем с усещането, че времето е наближило, че оставащото време е кратко (късо).

Духът на новото творение

Резултат с изображение за the new creation

Още на първата страница на Библията, с първите стихове на книгата Битие, можем да открием свидетелството за величественото присъствие на Светия Дух като квачка1, която бди и подготвя с любов „гнездо” за света, който ще се появи: „Земята беше неустроена и пуста… И Божият Дух се носеше над водата“ (Бит 1:2).

Страници

Subscribe to RSS - Уводни статии