Уводни статии

Електронни броеве на вестник "Зорница"

Здравейте, приятели,

Поради необичайната обстановка в България решихме да забавим издаването на броевете за месеци март и април на хартия. 

Въпреки това ще можете да ги прочетете на нашия сайт. Част от статиите ще бъдат качени както отделни публикации, а целия мартенски брой в pdf формат можете да изтеглите от ТУК (необходимо е да щракнете на връзката и след това още веднъж на бутона download, който ще се отвори).
В него ще можете да прочетете
- Радост в коронавируса от Станислав Алексиев
- Свободни да изберем от п-р Веселин Кръстев
- Любовта не върши зло на ближния от Ива Балтова
- Образованието е важна стъпка за приемане на вярата: случаят на циганите баптисти от д-р Магдалена Славкова
- Оскар Ромеро: убийството на един защитник на слабите
-Четиридесет души умират на леда заради Христос от Тодор Велчев

- и др.

Броят за месец април ще бъде качен по същия начин.

Радост в коронавируса

Като малък много се радвах да гледам конете. Имаше конезавод, който беше близо до дома ни, и аз често ходех там, за да се наслаждавам на гледката на тези изящни животни. Особено бе красиво, когато се надбягваха и участваха в състезания с препятствия на Тодоровден. Това беше събитието, с което свързвах този празник в моето детство. Сега обаче съм повече впечатлен от светията, на когото е посветен Тодоровден. Теодор Тирон, или Теодор Амасийски, е бил воин и християнин от императорския полк в град Амасий. По разпореждане на император Юлиан Апостат1 се провеждала кампания за принуждаване на християните да извършват езически жертвоприношения. Теодор отказва да се подчини на заповедта на военачалника си да принесе такава жертва. Дават му няколко дни за размисъл. Вместо това той подпалва езически храм, посветен на Кибела, и е отведен на съд пред градоначалника. Заявява, че е християнин, за което е хвърлен в тъмница и обречен на гладна смърт. След известно време, забелязвайки, че Теодор е все още жив, градоначалникът отново му предлага да извърши жертвоприношение и да спаси живота си. След като отказва, Теодор е подложен на жестоки мъчения, но остава верен на християнската вяра. Тогава градоначалникът го осъжда на смърт чрез изгаряне. Теодор сам се качва на кладата и умира като християнски мъченик, без да се тревожи от смъртта....

Епизод от мащабен сатаниснки план

Днес са на мода всевъзможни „конспиративни теории“. Те набират привърженици най-вече сред хора, които познават слабо историята и не разбират достатъчно  историческите процеси. Но понякога, отнесена към отделни страни и периоди, една „конспиративна теория“ може да се окаже твърде близка до реалността. Като пример можем да посочим събитията в България след 9.IX.1944 г. За всеки непредубеден изследовател на добилите публичност огромно количество факти, документи и спомени на очевидци е ясно, че налагането на комунистическия режим в България не е било резултат от революция или народно движение, а от внимателно разработен план, хладнокръвно осъществен от една конспиративна организация – Българската комунистическа партия (БКП). Като всички убийства, жестокости, съдебни и извънсъдебни репресии са били част от лукав замисъл за духовно, икономическо и политическо заробване на страната. Пастирските процеси от 1949 г. са наглед малък, но твърде показателен епизод от този план. Защото окончателно демаскират неговата сатанинска същност. Днес, 70 години по-късно, е особено важно да ги осмислим в техния исторически контекст.

Стари оръжия с нови мелодии

Вместо да сеят смърт, днес хиляди огнестрелни оръжия в мексиканския град Сиудад Хуарес правят музика.

Механични чукчета от полуавтоматични пистолети звънтят по пълнители от картечници. Еднокалибрени цеви, нарязани с различна дължина, са подредени в своеобразни маримби. Съставни елементи от пушки и автомати барабанят по чинели, отмервайки синкопиран джаз ритъм.

„Трябва да помним, че с тези оръжия е отнеман животът на мнозина“ – подчертава скулпторът Педро Рейес пред Асошиейтед Прес. Когато чрез тях се прави музика, добавя той, това „прокужда заложените в оръжията демони и пробужда звучен реквием за убитите“.

Проектът на мексиканския творец носи заглавието Разоръжаване и се развива в сътрудничество с общинските власти. Бойно поле на враждуващи нарко картели, 1,3-милионният град всекидневно става свидетел на 10 убийства. Отговорът на Педро Рейес е да преработва огнестрелни оръжия в музикални инструменти. През последните няколко години той е получил от властите 6700 конфискувани пушки и пистолети и след разглобяване и претопяване им е вдъхнал нов живот.

Старите оръжия творят нови мелодии.

110 години ОЕЦ

Тази година Обединени евангелски църкви в България отбелязват сто и десетгодишен юбилей. Към края на 2019 г. сдружението е обединител на 14 евангелско-протестантски деноминации и още 15 неправителствени организации. Пълноправен член е в Световния евангелски алианс, в Европейския евангелски алианс, както и в Националния съвет на религиозните общности в България.

Като ясен и разпознат представител на българската евангелска общност, ОЕЦ осъществява „религиозна, религиозно-просветна и административно координационна дейност, работи за утвърждаване на християнските ценности и съдейства за регулиране на отношенията между евангелските църкви, от една страна, и на евангелските църкви с обществото и държавата, от друга“, се заявява в уебстраницата на ОЕЦ.

За младежите с любов

от Цветан Стоицев

Септември е. Сезонът на лагери и летни почивки отминава. Остават броени дни до започването на новата учебна година. Очакването е младежите да научат нови неща в училище, знания, които да ги подготвят за живота напред, да разширят светогледа им и да им дадат нови възможности.

Въплъщение и спасение

Всеки, който се е занимавал с история на доктрината знае, че огромната част от споровете през първите няколко века на Църквата са свързани с христологията – личността на Исус Христос. По-конкретно една значителна част от тях са свързани с въпроса, какво означава, че Бог е станал човек. Още в самото начало Църквата отхвърлила като напълно неприемлива възможността Исус само да е изглеждал като човек и да е страдал само привидно – виждане, което става известно като докетизъм. Неговото тяло, телесни нужди, смърт и възкресение били съвсем истински.

Но с това въпросът съвсем не бил решен окончателно. Защото, признавайки действителността на тялото на Христос, християните бързо осъзнали, че човек все пак не се състои само от тяло. Така някои (напр. Аполинарий от Лаодикея, 4 в.) достигнали до извода, че в човешкото тяло на Господа обитавало предвечното Слово, заемайки мястото на човешката душа и ум. Църквата обаче отхвърлила и това виждане настоявайки, че каквото и да е мястото на второто лице на Троицата в същността на Богочовека Христос то последният притежава истински, човешки ум и душа.

Третият сблъсък се състоял през 6-7 в. когато било отхвърлено виждането, че Христос притежава само една воля (монотелизъм). Колкото и объркващо да звучало християните изразили своята вяра в наличието на две воли в Христос свързани с двете различни природи – божествената и човешката. В същото време Църквата ясно подчертала, че Христос не се състои от две различни личности, а само от една, „в две природи (които съществуват) без да се сливат, без да се изменят, без да се разделят и разлъчват една от друга. Различието между природите по никакъв начин не изчезва от този съюз, а обратното, различните свойства на природата се запазват непокътнати. (Двете природи) се обединяват в една личност и една ипостас. Те не са разделени и разлъчени в две личности, а (образуват) единия Син, Единородния, Бог, Слово, Господ Исус Христос.” (Халкедонски символ на вярата, 451).

Страници

Subscribe to RSS - Уводни статии