Уводни статии

Стари оръжия с нови мелодии

Вместо да сеят смърт, днес хиляди огнестрелни оръжия в мексиканския град Сиудад Хуарес правят музика.

Механични чукчета от полуавтоматични пистолети звънтят по пълнители от картечници. Еднокалибрени цеви, нарязани с различна дължина, са подредени в своеобразни маримби. Съставни елементи от пушки и автомати барабанят по чинели, отмервайки синкопиран джаз ритъм.

„Трябва да помним, че с тези оръжия е отнеман животът на мнозина“ – подчертава скулпторът Педро Рейес пред Асошиейтед Прес. Когато чрез тях се прави музика, добавя той, това „прокужда заложените в оръжията демони и пробужда звучен реквием за убитите“.

Проектът на мексиканския творец носи заглавието Разоръжаване и се развива в сътрудничество с общинските власти. Бойно поле на враждуващи нарко картели, 1,3-милионният град всекидневно става свидетел на 10 убийства. Отговорът на Педро Рейес е да преработва огнестрелни оръжия в музикални инструменти. През последните няколко години той е получил от властите 6700 конфискувани пушки и пистолети и след разглобяване и претопяване им е вдъхнал нов живот.

Старите оръжия творят нови мелодии.

110 години ОЕЦ

Тази година Обединени евангелски църкви в България отбелязват сто и десетгодишен юбилей. Към края на 2019 г. сдружението е обединител на 14 евангелско-протестантски деноминации и още 15 неправителствени организации. Пълноправен член е в Световния евангелски алианс, в Европейския евангелски алианс, както и в Националния съвет на религиозните общности в България.

Като ясен и разпознат представител на българската евангелска общност, ОЕЦ осъществява „религиозна, религиозно-просветна и административно координационна дейност, работи за утвърждаване на християнските ценности и съдейства за регулиране на отношенията между евангелските църкви, от една страна, и на евангелските църкви с обществото и държавата, от друга“, се заявява в уебстраницата на ОЕЦ.

За младежите с любов

от Цветан Стоицев

Септември е. Сезонът на лагери и летни почивки отминава. Остават броени дни до започването на новата учебна година. Очакването е младежите да научат нови неща в училище, знания, които да ги подготвят за живота напред, да разширят светогледа им и да им дадат нови възможности.

Въплъщение и спасение

Всеки, който се е занимавал с история на доктрината знае, че огромната част от споровете през първите няколко века на Църквата са свързани с христологията – личността на Исус Христос. По-конкретно една значителна част от тях са свързани с въпроса, какво означава, че Бог е станал човек. Още в самото начало Църквата отхвърлила като напълно неприемлива възможността Исус само да е изглеждал като човек и да е страдал само привидно – виждане, което става известно като докетизъм. Неговото тяло, телесни нужди, смърт и възкресение били съвсем истински.

Но с това въпросът съвсем не бил решен окончателно. Защото, признавайки действителността на тялото на Христос, християните бързо осъзнали, че човек все пак не се състои само от тяло. Така някои (напр. Аполинарий от Лаодикея, 4 в.) достигнали до извода, че в човешкото тяло на Господа обитавало предвечното Слово, заемайки мястото на човешката душа и ум. Църквата обаче отхвърлила и това виждане настоявайки, че каквото и да е мястото на второто лице на Троицата в същността на Богочовека Христос то последният притежава истински, човешки ум и душа.

Третият сблъсък се състоял през 6-7 в. когато било отхвърлено виждането, че Христос притежава само една воля (монотелизъм). Колкото и объркващо да звучало християните изразили своята вяра в наличието на две воли в Христос свързани с двете различни природи – божествената и човешката. В същото време Църквата ясно подчертала, че Христос не се състои от две различни личности, а само от една, „в две природи (които съществуват) без да се сливат, без да се изменят, без да се разделят и разлъчват една от друга. Различието между природите по никакъв начин не изчезва от този съюз, а обратното, различните свойства на природата се запазват непокътнати. (Двете природи) се обединяват в една личност и една ипостас. Те не са разделени и разлъчени в две личности, а (образуват) единия Син, Единородния, Бог, Слово, Господ Исус Христос.” (Халкедонски символ на вярата, 451).

Неотменимият дар

 

Свързано изображение

През месец юни, седем седмици след Възкресение, честваме деня на Петдесетница. Като християни неминуемо си задаваме въпроси във връзка с този празник. Още в деня, когато Господ Исус се явява възкръснал на учениците си, Той ги благославя с думите: „Приемете Святия Дух” (Йоан 20:22). А преди да се  възнесе в небесата, им заръчва да не напускат Ерусалим, да останат в неразривно общение по между си и да очакват сила и кръщение със Святия Дух: „Ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни” (Деяния 1:5).

Апостолите  спазват Неговата заповед и обещанието на Господа се изпълнява. В деня на юдейския празник хаг хаккацир (празник на жътвата), определен като втори голям празник според Закона (Изх. 23:16), пред къщата, където те са събрани, се случва нещо необикновено. Появява се шум от небето като шума на вятър, появяват се огнени сияния над главите на учениците, те започват да говорят спонтанно на  чужди езици, които  не са изучавали. Но тези езици са познати на някои от чуждестранните гости на празника – юдеи и хора от езически народи, приели юдаизма - от Гърция, Персия, Мала Азия, Северна Африка. Разбираме, че тук става въпрос за предсказаното от Господ Исус кръщение със Святия Дух. С него се ознаменува началото на разпространението на Евангелието между всички народи. Този момент е неповторим в историята като акт на раждане на Новозаветната църква. Свръхестественият начин на проявление на Святия Дух чрез учениците показва особената и неоспорима власт, с която те са натоварени да изпълнят Неговата мисия в света, като свидетели на възкръсналия Христос.

Делничният празник

Свързано изображение

Един от големите християнски празници – Възнесение Христово, се празнува не в неделя, а през седмицата. Четиридесетият ден след Възкресение се пада винаги в четвъртък и по тази причина мнозина християни не го празнуват. Делничният празник на Възнесението си остава някак в сянката на тържественото отбелязване на Христовото възкресение и трепетното очакване на Петдесетница. Но дори делничният характер на празника има своя особена символика, която насочва вниманието към истинския смисъл на това, което всъщност празнуваме.

Страници

Subscribe to RSS - Уводни статии