Уводни статии

Полският Осми март

Свързано изображение
Протести в Познан 1956 г.

Забраната за кръста е категорична и повсеместна. Атеистичната власт е издала указ за премахване на всякакви християнски символи от обществени сгради. Пет години по-рано в следвоенна Полша се е установил безкомпромисен комунистически режим. Въпреки че девет от всеки десет поляци се определят като католици, новото просъветско правителство издава изрично разпореждане кръстовете да се свалят от всички публични места. Това става през 1950 г.

Със зараждането на гражданските движения за солидарност три десетилетия по-късно кръстовете започват да се връщат по своите места. Режимът веднага съзира в това реакция и заплаха. На всички е ясно, че със своите проповеди за покорство пред Създателя на света Църквата веднага се превръща в най-страшния „враг на народа“ (извинете, на комунизма). Властите имат основание да треперят.

През осемдесет и трета папа Йоан Павел II идва на визита в родината си. Милиони поляци излизат и се включват в публични богослужения. Въпреки това властите не са готови да отстъпят. За пореден път се издава директива нито един кръст да не бъде оставен на обществено здание.

Директивата се изпълнява от едно-единствено училище. Всички останали непреклонно твърдят, че училищата принадлежат на Полша, а поляците са католици. „Без Кръста няма Полша“, изтъква на глас един свещеник и подчертава, че комунистите владеят страната по-малко от 40 години, а християнската вяра присъства тук вече цяло хилядолетие. Никой не посяга на кръстовете.

Всичко започва от главата

Всички знаем поговорката: „Рибата се вмирисва от главата.“ И макар че я използваме в друг контекст, на мен ми се струва, че ще илюстрира добре това, което искам да споделя.
Много ни се иска обществото да е променено, да е духовно, да е честно, да живее принципно и морално. Но откъде да започнем с промяната? От съдебната система ли? От реформирането на държавната администрация ли? Да дадем повече пари в здравната система ли? Откъде?
Дейците на Реформацията са започна­ли от мисленето – тоест от главата. 

Новата година и новото начало

Краят на старата и началото на новата година обикновено е време за правене на равносметка, за вглеждане назад. С надеждата да се поучим от грешките, които сме направили, да се поздравим с добре свършената работа, да се насърчим да вървим напред, за да е утрешният ден по-успешен от изминалия. 

Въплътеното Писмо говори!

Един милион рождествени картички в пощенската кутия на малката Сафайър! Едва ли някога пощальоните в онзи нюйоркски квартал са имали толкова работа в навечерието на празниците! 

Словото, което просвещава

Тази година на 31 октомври отбеля­захме 500 години от Реформацията – велико и грандиозно събитие, започнало като обикновена изява на мнение на един германски монах, но прераснало в световно движение, оказващо до ден днешен влияние по целия свят.

Предизвикателството на Реформацията


НадписЛутер пред райхстага в град Вормс на 18 април 1521 г., художник: Антон фон Вернер, 1877 г. (източник: Wikimedia.com)

На 31 октомври 1517 г. августинският монах Мартин Лутер закача на вратите на Витенбергската църква своите 95 тезиса и без да съзнава това, поставя началото на движение, което историята ще запомни като протестантската Реформация. Този месец ние честваме нейната 500 годишнина. 

Всеки юбилей може да бъде разглеждан, описан и анализиран по множество различни начини и от различни ъгли – от безкритичното идеализиране до свеждането му до нивото на чисто исторически и културен артефакт. Но за християните, които носят името на Реформацията, тя трябва освен всичко останало да бъде и едно постоянно предизвикателство. 

В светлината на Преображение

Празникът Преображение често остава встрани от нашето внимание. Трудно ни е някак си да разграничим преобразяването на Исус Христос пред трима от учениците Му от всички останали знамения на наближилото и пребиваващо между нас Царство Божие. Изцеленията, укротяването на стихиите, насищането на хиляди – нима това не са все свидетелства за непосредственото нахлуване на Божието действие в човешкия свят, за благодатното присъствие на Някой, Чието име евреите не смееха да произнесат! И ако Преображението е също такова свидетелство, защо тогава е нужно по особен начин да го отличаваме от всички останали, специално да го отбелязваме в църковния календар?

Образование и ученичество

През изминалия месец новините на няколко пъти насочиха общественото внимание към проблемите на българското образование. И макар че като българин и баща аз съм загрижен за големия брой слаби оценки, които нашите деца показват на проверовъчните изпити и за по-големия проблем, на който те са просто симптом, моите мисли неволно тръгнаха в друга посока. Ако трябва да оценим качеството на християнско ученичество в нашите църкви какви биха били оценките? Как можем да подобрим нашата „образователна система“?

Църквата на Светия Дух


Слизането на Св. Дух над апостолите 
Сирийското евангелие на монаха Равула, VI век

Християните често пъти говорят за Църквата като за „Божия“ (I Кор. 10:32; Гал. 1:13; I Тим. 3:5) и я наричат „тяло Христово“ (I Кор. 12:27; Ефес. 4:12). Но сякаш доста по-рядко мислят за нея като за Църква на Светия Дух. 

Велик ден

Възкресението - Джеймс Тисо

Богатството на българския език се изразява дори при употребата на думата „Великден“. „Днес е Великден“, казваме ние, с което искаме да подчертаем колко голям и важен е денят, в който нашият Господ е възкръснал. Много неща губят своето значение от честата употреба. По традиция ние се поздравяваме с „Христос възкресе – Наистина възкресе“, и казваме: „Днес е велик ден“.
Но само в българския език денят на Възкресение Христово се нарича Великден.

Защо Възкресение Христово е велик ден?

Страници

Subscribe to RSS - Уводни статии