Статии

Йордановден и Исус

Честита нова година! Честит Йордановден!

Има много и различни традиции, свързани с Йордановден. Една от важните е хвърлянето на кръст във водите на реката и търсенето му от младите мъже. Поверието е, че който пръв намери кръста, ще бъде здрав през годината. Това поверие показва вярата на нашия народ, че здравето и животът ни на тази земя зависят не просто от здравословния начин на живот, но от Бога. В част от християнството е навлязло това вярване, че определени символи носят духовна стойност и сила, затова се почитат икони, параклиси, места. Затова и младите мъже се хвърлят за кръста в студената вода, а след това играят своето хоро с надеждата, че чрез кръста ще получат Божието благоволение за здраве и благословение.

От къде е произлязла тази традиция за хвърлянето на кръста във водата? Нямам точна представа, но кръстът винаги е бил символ на Господ Исус Христос, затова вярвам, че по този начин хората са искали да отбележат важен момент от живота на Исус. Този ден е отбелязан като Богоявление.

Подновяване на завета с Бога

На 25 декември 1747 г. Джон Уесли призовал християните методисти да подновят своя завет с Бога. Първото такова богослужение се състояло на 11 август 1755 г., а самият богослужебен текст бил издаден през 1780 г. В първоначалния си вариант той бил използван близо 100 години. Впоследствие в него били извършени някои промени, които разширили участието на църковните членове.

В какво обаче се заключава смисълът на това специално богослужение за подновяване на завета с Бога, на което методистката традиция толкова много държи?

Бог incognito

През вече доста далечната 1995 г. американската поп изпълнителка Джоун Озбърн изпълнява своята нова песен One of Us – част от нейния албум Relish.  До края на годината песента е на 40-о място в класациите, а през 2007 г. VH1 я поставя на 54 място сред стоте най-добри песни на 90-те. Текстът гласи:

If God had a name, what would it be  / And would you call it to his face  / If you were faced with him in all his glory /  What would you ask if you had just one question

Ако Бог имаше име, какво ли би било то? / И би ли го произнесъл? / Ако застанеш пред Него в цялата Му слава, / какво би попитал, ако имаш право само на един въпрос?
If God had a face what would it look like  / And would you want to see / If seeing meant that you would have to believe / In things like heaven and in Jesus and the saints and all the prophets

Ако Бог имаше лице, какво ли би било то? / И би ли поискал да го видиш, / ако виждане означава да вярваш / в неща като небе, Исус, светии и пророци?

И тогава идва припевът:

What if God was one of us / Just a slob like one of us  / Just a stranger on the bus / Trying to make his way home

Ами ако Бог беше един от нас? / Просто един несретник като един от нас? / Просто непознат в автобуса, / който се прибира у дома.

Стоя пред Твоята ясла

 

Христос ни дава всичко

... В последните седмици в съзнанието ми отново и отново звучи един стих от песен: “Оставете, скъпи братя, каквото ви измъчва, онова което ви липсва, аз ще възстановя всичко.” Какво означава това: “ще възстановя всичко”? Нищо не се губи, в Христос всичко е отделено, запазено, разбира се в променен образ – всичко е прозрачно, ясно, освободено от мъчението на егоистичното желание. Христос възстановява всичко, както е първоначално сътворено от Бога, и разбира се, без изкривяването, причинено от нашия грях. Учението за възстановяването на всичко от Ефесяни 1:10 ни носи една голяма и изключително утешителна мисъл: Това, че „Бог отново ще посети онова, което е преминало“, получава тук своето изпълнение. И никой не е успял да изрази това така просто и по детски, както Паул Герхард в думите на Младенеца: „Аз ще възстановя всичко“.

Освен това, за пръв път в тези дни, открих за себе си песента: „Стоя пред Твоята ясла...“

„Баухаус“ не е Bauhaus

Един век от един повратен момент в културата


Колаж от творби в стила Баухаус и от сградата на Bauhaus Stiftung в Десау (Автор: Ваня Вълкова)

 

защо радея за книгата

„Чуй ме, Монтаг. Веднъж в живота си всеки пожарникар – поне веднъж в своята кариера – умира да разбере за какво се говори във всички тези книги. Направо изгаря от любопитство, нали?“

В тези думи на Капитана на „Пожарната“ от прословутия роман на Рей Бредбъри “451° по Фаренхайт” се таи непризнато любопитство към забранения плод. В едно измислено общество, където четенето е наказуемо, интересът към книгите нараства неконтролируемо.

Тъкмо обратното явление обаче наблюдаваме у нас през последното десетилетие. Броят на отпечатани книги расте непрекъснато, докато търсенето намалява главоломно. На какво се дължи разлъката между писател и читател? Възможно ли е да бъде възкресена пословичната ни култура за четене? И защо този въпрос е толкова неотложен?

Воюващата църква

Когато  говори за Своята църква, Господ Исус Христос  казва, че „портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18). С тези думи Той разкрива, че църквата ще бъде постоянно атакувана от силите на ада, които  възпрепятстват нейната дейност и развитие. Църквата води една непрестанна борба, за да стане позната на всички истината, която Христос изяви, че Той е единственият Спасител на света и всеки грешник може да получи прощение на греховете си, спасение и вечен живот само чрез вяра в Него. Църквата постоянно воюва за запазването на своята чистота. Тя е в непрестанна духовна война срещу всички опити на сатана да пречи за разпространяването на тази истина и срещу всяка негова хитрост да я изопачава  и заблуждава хората чрез лъжебратя и лъжеучители,чрез лъжеапостоли и лъжепророци.

У дома


Детето Исус в храма, картина на Хайнрих Хофман

Страници

Subscribe to RSS - Статии