Статии

Само благодатта побеждава

Напоследък ставаме свидетели на какви ли не злоупотреби. На политическата сцена се вихри скандал след скандал. Битовата престъпност, телефонните измами са нещо вече естествено. Силните на деня не се свенят да вършат престъпленията си открито. Изглежда няма сила, която да ги спре.

Свитъците от Мъртво море добиват публичност

 


Част от свитък 28а от пещера 1. 

През 1947 година един овчар бедуин търси загубено агне от стадото си недалеч от северозападния бряг на Мъртво море. В една от скалите на Вади Кумран той забелязва вход на пещера. Дали агнето не се е промъкнало там? За свое удивление пастирът се натъква в полумрака на глинени съдове, в които има някакви ръкописи. Воден от предчувствие, че находката може да се окаже ценна, той успява да се свърже с Халил Искандер, търговец на антики в Ерусалим. Искандер предполага, че ръкописите са сирийски и вероятно имат някаква стойност, но тя едва ли е голяма. Така смята и един негов приятел, с когото се съветва. Последният от своя страна се обръща към архиепископа на Сирийската православна църква в Антиохия Мар (Атанасий Йешуа) Самуел. Почти моментално духовникът разпознава в текста на свитъците откъси от Стария завет. Неспособен да скрие въодушевлението си, той ентусиазирано предлага да ги закупи.

Постоянствайте в братолюбието

„Постоянствайте в братолюбието. Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели(Евреи 13:1-2)

Този стих сигурно звучи странно, понеже вероятността да приемем ангели у дома си е много малка. Изкушаваме се да отпратим тези думи в древния музей на старозаветните чудеса и знамения, които така или иначе никога няма да ни се случват, а после да продължим с четивото нататък. Грешка ще бъде обаче, ако постъпим така. Това слово се отнася и за нас. Бог иска да ни каже нещо важно, като да ни насърчава към ревност и усърдие в нашето служение.

Автор: 

Д-р Лонг и Българското Възраждане - 2

През 1857 г. Алберт Лонг за първи път среща в Шумен Гаврил Илиев, тогава търговец, който по-късно става известен като първият продавач на евангелски книги. Между тях възниква истинско приятелство и през 1860 г. Илиев се присъединява към Лонг в Търново и става неговият най-надежден и доверен помощник. След като в продължение на две години изучава Библията с помощта на мисионера, Илиев отива да продължи обучението си в Цариград. Междувременно прекратява своята търговия в Сливен, Солун и Цариград. С получените пари Гаврил Илиев си купува кон и кожени дисаги, които напълва с издания на Новия Завет, в превод на йеромонах Неофит Рилски. Този превод,  който е осъществен през 1840 г. с финансовата подкрепа на Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД, British and Foreign Bible Society), Илиев неуморно разпространява на огромна територия от Цариград до Солун и от Солун до Видин, често с риск за живота си.

Д-р Алберт Лонг и българското Възраждане -1

1. Въведение

Биографични бележки върху американския и българския период на  Алберт Лонг

Д-р Алберт Лонг е роден във Вашингтон, щата Пенсилвания, през 1832. Баща му работил в продължение на 50 години като активен член на Питсбъргската конференция на Методистката епископална църква. Той бил надзирател в методисткото сиропиталище в Питсбърг, а освен това бил пастир, отговорен за цял църковен окръг, поради което непрестанно обикалял от църква на църква, яздейки своя кон. В багажа си старият господин Лонг винаги носел и продавал английски библии, книги с химни и църковни песни, както и други книги с религиозно съдържание, отпечатани в Нюйоркското методистко издателство.

Какво могат да научат християните от деня на влюбените?

През 2006 г. американската група Sonicflood издава своя албум Glimpse, който включва песента In the Secret. След няколко години тя се превръща в световен хит, включително и у нас. Един неин превод казва:

 

В тайно място,

насаме със Теб.

В тишината Ти си там.

 

В тайно място,

В тихо място,

чакам за Теб, моя любов,

просто искам да съм Теб!

Ако ме обича някой

Свикнали сме да приемаме заповедите като ограничения на свободата ни; за нас те винаги са някак си противоположни на благодатта и любовта.

  Христос обаче свързва Своите заповеди и учение с любовта. Той не намира никакво противоречие между тях. Напротив, за Него всичко изглежда съвършено просто: ако Го обичаме, ние ще пазим Неговото учение. Любовта може да извърши това, тя винаги намира правилния начин и правилните средства, за да угоди на Възлюбения.

Мисията – на Павел, на Бога и на Църквата

Въпросът „Каква е била мисията на ап. Павел?” изглежда подвеждащо лесен. На него му е била поверена задачата да бъде апостол, да проповядва Благовестието и да основава църкви. Все пак всяко от тези три твърдения съдържа допълнителен въпрос: Какво означава да бъдеш апостол? Що е благовестие? И защо съществува Църквата?

Кой ще устои пред маскарада на злото?

Времето е най-драгоценното (макар и незапълнимо докрай) наше достояние и затова всеки път, когато се обърнем назад, ни гнети мисълта за загубеното време. „Загубено“ бих нарекъл това време, когато не сме живели като хора, не сме набирали опит, не сме се учили, не сме съзидавали, не сме се наслаждавали и не сме страдали. Загубеното време е незапълнено, празно време. Изминалите години на хитлеристката диктатура – б.p.], разбира се, не бяха такива. Неизмеримо много беше загубено, но не сме пилели времето си напразно. Трябва да се признае, че осъзнатите впоследствие знания и опит са само абстракции на самия преживян живот. Но ако способността да забравяме можем да наречем благодатен дар, то паметта трябва да отнесем към един живот с чувство за отговорност. Ще се опитам да направя равносметка за онова, което сме натрупали за изминалото време, равносметка за нашия съвместен опит и знания. Това не са лични преживявания и не е систематично изложение, а са изводи за човешката природа, до които достигнахме, общувайки помежду си, сред съмишленици. Тук няма нищо ново; всичко, разбира се е отдавна известно, но ни е дадено, за да го преживеем и познаем отново.

Съдът на(д) един народ


Заседание на Първи състав на Народния съд, декември 1944
 

Неефективността на съдебната система и развалата сред магистратите са една от постоянните теми в публичното говорене днес. Почти никой не вярва на съда и на способността му да наказва престъпниците и да решава спорове. Има нещо много българско в тази картина. Българинът постоянно страда от остра липса на справедливост – не само в обществото, но и някак в живота въобще. Неслучайно е измислил и си повтаря поговорката „Бог високо, цар – далеко“. Няма кой да защити правдата по нашата грешна земя. Бог се възприема като неясна сила, безразлична към нашите страдания, а държавните власти са заети със своите си користни интереси, вместо да прилагат закона.

Страници

Subscribe to RSS - Статии