Статии

Образованието е важна стъпка за приемане на вярата

ОБРАЗОВАНИЕТО Е ВАЖНА СТЪПКА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ВЯРАТА СЛУЧАЯТ НА ЦИГАНИТЕ БАПТИСТИ

                     Редакцията на „Зорница“ запазва наименованието цигани дадено от авторката на тази историческа статия, като има пред вид и нейната забележка, че „роми“ става популярно след 1989 г. и че първото не трябва да се възприема като обидно.

Протестантските мисионери, които пристигат на Балканите, за да извършват религиозна дейност сред различни народи, насочват своето внимание към българите, а след това и към циганите. Работейки сред циганите обаче, мисионерите добиват желание да променят някои от културните им характеристики като чергарството, защото приемат, че така първите ще станат по-добри християни. От края на XIX и началото на XX в. евангелските мисионери започват целенасочено да работят с циганите над тяхното духовно и културно просвещение. Циганите представляват хетерогенна общност, съставена от разнообразни групи, които водят уседнал или чергарски начин на живот. Имат различна религия – някои са православни християни, други – мюсюлмани. Някои говорят на ромски език, който е техен майчин език, други – на турски, трети – на български или румънски. Като самосъзнание у някои преобладава  ромска идентичност, други предпочитат да се представят като турци, българи или румънци. В архивните документи и историческата литература от този период се използва единствено понятието цигани, а ромистава популярно название след 1989 г. Един от основните подходи, които се прилагат спрямо тях за приобщаване към евангелската вяра, е обучението в училищата към църквите и изпращането на младежи в чужбина да получат специализирано образование. Нека сега да разберем какво се случва с циганите баптисти в България.

Жена, предоставена на Бога

„Ето Господната слугиня; нека ми бъде според твоите думи“ (Лука 1:38)

Велики и смели думи на една смирена жена, интересуваща се повече от Божиите дела, отколкото от себе си. Мария от Назарет – една, на пръв поглед, съвсем, съвсем обикновена жена: „... ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град Назарет при една девица...“. Вероятно по онова време в Израил е имало много девици, все непорочни, добри жени, някои богати, други просто заможни или от по-бедни семейства. Но ангелът е изпратен именно при тази девица. Това е изборът на Бога.

Паул Герхард, вдъхновеният немски химнописец

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир. Това личи от известния му химн "Предай своите пътища Нему":

Със "лека нощ" далеч отпращай
ти болката и бремето кораво!
И винаги от себе си отмахвай
туй що сърце гнети и помрачава!
Не си ти, който управлява
и всичко трябва да положи в ред.
На Своя трон високо Бог царува
и всичко води с благост и до век.

Поклонението

За кого е предназначено поклонението? „То е предназначено за Бога“, веднага идва отговорът. Ние се покланяме и издигаме Бог в нашите песни и молитви. Бог е в центъра на поклонението, можем да получим нещо от Него, но преди всичко отдаваме себе си на Бога в този момент.

Християнско или езическо е поклонението във вашата църква?

В евангелските църкви днес има голямо неразбиране за предназначението на музиката при поклонението на християните. Стана обичайно да рекламираме нашето "динамично" хваление, което "променя живота" и "те приближава повече до Бога". Дисковете на някои хвалебни групи обещават, че ще "ти помогнат да влезеш в Божието присъствие". В една листовка от конференция за водачи на хвалебни групи можем дори да прочетем:

Потребата от промяна на нашия календар - 2

Настоящият текст е заглавната статия на в. Зорница от 18 февруари 1916 г. В първата част, публикувана в бр. 2 от 2016 г., бе изложена предисторията на нуждата от календарна реформа.

Точно преди сто години нашата редколегия е била ревностен радетел за новаторски реформи, смело кръстосвайки шпага с невежеството и назадничавото мислене. Близка версия на същата статия се появява и в два последователни броя на вестник Народни права (Ватралски, С. Трябва ли да сменим нашия календар? Народни права, №43, 24.02.1916; №44, 25.02.1916). Ден по-късно, на 26 февруари 1916 г. споменатият в статията министър председател Васил Радославов внася законопроект и реформата влиза в сила от 31 март 2016 г. Според православния историк Димитър Христов материалите на Стоян Ватралски през февруари 1916 г. са първите случаи на обществена дискусия за календарната реформа.

Потребна ли е промяна на нашия календар - 1

 

Настоящият текст е заглавната статия на в. „Зорница” от 18 февруари 1916 г. Публикуваме го в два последователни броя. Точно преди сто години нашата редколегия е била ревностен радетел за новаторски реформи, смело кръстосвайки шпага с невежеството и назадничавото мислене. Близка версия на същата статия се появява и в два последователни броя на вестник „Народни права” (Ватралски, С. Трябва ли да сменим нашия календар? „Народни права”, №43, 24.02.1916; №44, 25.02.1916). Ден по-късно, на 26 февруари 1916 г., споменатият в статията министър-председател Васил Радославов внася законопроект и реформата влиза в сила от 31 март 1916 г. Според православния историк Димитър Христов материалите на Стоян Ватралски през февруари 1916 г. са първите случаи на обществена дискусия за календарната реформа.

Утрото

Всяка нова сутрин е едно ново начало на живота ни. Всеки ден е едно завършено цяло. Днешният ден е границата на нашите грижи и мъки (Мат. 6:34; Як. 4:14). Той е достатъчно дълъг, за да намерим или да изгубим Бога, да останем във вярата или да пропаднем в грях или в срам. Затова Бог е създал деня и нощта, за да не се лутаме без граници, а още от сутринта да виждаме вечерта като цел пред нас. Както старото слънце всеки ден изгрява отново, така и вечната Божия милост се подновява всяка сутрин (Плач Еремиев 3:23). Старата Божия вярност трябва всяка сутрин да бъде осъзнавана отново; в живота, който живеем с Бога, можем ежедневно да започваме нов живот с Него. Това е дарът, който Бог ни дава всяка сутрин.

Още една първа пролет

Пришпорваме пролетта в мислите си. Нетърпеливи сме да свалим от плещите си бремето на зимните дрехи и да вкусим от свободата, която идва с новото  слънце. Метафората за тежкия зимен кожух, като че ли досажда, но това не я прави по-малко изразителна, когато искаме да кажем как се чувстваме след кратките зимни дни и дълги нощи. Жадуваме за цветни пъпки, млади хора забързани в пролетно безгрижие по улиците и аромат на свежи цветя. Картината всяка година е идентична, но това не прави нашите очаквания по-малки. Това важи за по-голямата част от човечеството, което познава свежестта на първа пролет.

Първият процес срещу евангелските пастири

Изминаха 70 години от първия процес срещу евангелските „пастири шпиони“, за който днес не се пише много. Този процес е срамен момент в историята на българското правораздаване, но ние сме длъжни да помним преживяното.

На 25 февруари 1949 г., в 8:45 ч., Софийски областен съд започва процеса срещу петнадесет евангелски пастири. Това са Васил Георгиев Зяпков, Янко Николов Иванов, Никола Михайлов Наумов, Георги Николов Чернев, Ламбри Маринов Мишков, Георги Николов Васев, Иван Ангелов Станкулов, Захари Спасов Райчев, Митко Матеев Димитров, Харалан Иванов Попов, Александър Георгиев Захариев, Ладин Иванов Попов, Здравко Стефанов Безлов, Йончо Николов Дрянов, Ангел Георгиев Динов. Всички те са активни пастири от четири деноминации – съборни църкви, методистки църкви, петдесятни църкви и баптистки църкви, членуващи в Обединени евангелски църкви (ОЕЦ).

Страници

Subscribe to RSS - Статии