Статии

Евангелска херменевтика

Howard Marshall
Проф. Й. Хауърд Маршъл е един от най-видните съвременни евангелски богослови. След като в декемврийския брой отразихме смъртта му, настъпила на 12 декември 2015 г., тук публикуваме негов материал.

Обичайният консервативен евангелски метод за работа с Писанието, особено що се отнася до морални въпроси, е да извлича от конкретния разглеждан пасаж стоящите зад него „надвременни” принципи или наставления, които са изразени в културните, специфични условия на времето, и след това да зададе въпроса как те следва да се изразят по подходящ за съвременните условия начин. Независимо от критиката този подход остава същностна част от нашата херменевтика. Проблемът е как да определим кое е културно или свързано с конкретните условия и кое има универсална валидност. Той възниква, когато нещо, за което може да се смята, че е свързано с конкретното време, е оправдано в Писанието посредством използването на богословски принцип. 

Как се появява протестантството в България

Обикновено началото на една християнска мисия сред друг народ и култура се предшества от сериозно предварително проучване и подготовка. Историята на ранното протестантство в българските земи е по-скоро изключение. Усилията на различни протестантски дейци в периода от 20-те до края на 50-те години на XIX век са насочени главно към изготвянето на разбираем превод на Библията на съвременен български език и към нейното разпространение сред населението. А първите им стъпки в това епохално дело са били почти случайни с оглед на техните предпоставени цели на Балканите.

Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (IV част)

В традиционните ислямски общества от Близкия изток и Северна Африка тече процес, който ще се отрази на всички общества в контакт с компактни маси мюсюлманско население. През 1948 г. този процес се катализира от решението на ООН за възстановяването на държавата Израел върху малка площ от територията на страната през Античността. Макар земите да са заселени слабо, арабските съседи реагират бурно и за броени дни нападат Израел. Новосформираната държава обаче успява да отблъсне нашествието и така започва поредица от войни за унищожението на Израел.

Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (III част)

В хода на сложния и мъчителен процес на реформация възниква и църковният плурализъм в рамките на християнската религия. Тридесетгодишната война между противостоящите коалиции довежда до практическо обезлюдяване на обширни територии в сърцето на европейския континент, без да доведе до съкрушително преимущество на нито една от страните, и завършва с Вестфалския мирен договор от 1648 г. Заложеният в Аугсбургския мирен договор от 1555 г. принцип Cuius regio, eius religio („Който управлява, определя и религията на своите поданици“) във Вестфалския договор се трансформира в право на християните да изповядват форма на религия, различна от тази на владетеля. Процесът на плурализъм и многообразие в рамките на едно общество се задълбочава вследствие на осъществената през XVII век в Англия Пуританска революция и утвърждаването на нейните постижения чрез Славната революция и Акта за толерантността през 1689 г. 

Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (II част)

 В началото на VII век на Арабския полуостров възниква едно явление с религиозно, политическо и социално измерение, което ще окаже значително влияние върху европейската цивилизация. Темповете, с които ислямът завладява Средиземноморието и светкавичната промяна на социалния, културния и религиозния ред, които осъществява, дълбоко контрастират с всяко познато до този момент въздействие на религиозно движение.

Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (I част)

Напълно основателно настоящата миграционна криза на Стария континент се приема за безпрецедентно събитие. Причината за това не е в количеството хора, търсещи убежище или просто по-добър живот в Европа. Наистина като абсолютен брой, приблизително двата милиона мигранти само в рамките на настоящата година, са сама по себе си внушителна величина. Но спрямо общото европейско население историята познава значително по-значими преселнически потоци.

Местата около масата

„Позволено ли е да се изцелява в съботен ден или не?“ Исус задава този въпрос една събота в дома на виден фарисей. Сред гостите има един болен човек, когото всички сякаш пренебрегват. Ала по някаква причина Исус привлича вниманието тъкмо върху него. 
Въпросът не е теоретичен. Човекът е сред тях. И докато всички мълчат неловко, Исус го изцелява. Но вместо да смени темата, задава същия въпрос, този път в личен план. Ако твоят син падне в кладенец... Ако в събота твоят вол е в беда... Впрочем въпросът тук не е в съботата. Въпросът е в стойността на човешкия живот. 

Изкуството да забравяме

Нима има някакво изкуство в забравянето? Разбираме изкуство в помненето. Паметта е голяма и рядка дарба. Има хора с удивителна памет. При едно прочитане на даден пасаж или даден разказ те могат след това да ги възпроизведат дума по дума.

Има системи за усилване на паметта.

И все пак забравянето може да не е слабост. То може да е благословено изкуство.

Страници

Subscribe to RSS - Статии