Статии

[Корона]вирусът на Христос

Повечето от вас четат тези редове в домовете си, добре затворени и „предпазени“ от настоящата заплаха за живота и здравето ни – коронавируса COVID-19. Към началото на Страстната седмица официалната статистика показва, че заразените от него по целия свят са почти два милиона души. Засега той се разпространява у нас с ниски темпове, което е насърчително. Доколко са удачни или ефективни мерките, които взе Кризисният щаб, за да ни предпази от заплахата, няма да коментирам. Нито ще обобщавам доколко сериозно възприеха мерките гражданите като цяло и евангелските християни в частност.

По всичко изглежда, че повечето от нас ще празнуват Великден при безпрецедентни мерки за сигурност, вероятно в домовете си. По-инициативните вече активно прилагат новите технологии и се възползват от различни функционалности на смартфоните си. Християните провеждат видео-конферентни разговори, онлайн богослужения, молитвени събрания или библейски уроци. Наглед всичко си е наред, но ще трябва да почакаме, докато се съберем отново заедно физически за богослужение. Само не се знае колко дълго ще трае това принудително отделяне от църквата.

Възкресен за оправданието ни

Християнската вяра е неразривно свързана с възкресението – възкресението на Исус Христос и надеждата, която то дава за нашето собствено бъдещо възкресение. Това учение намира изобилна подкрепа в цялото Писание, кулминираща в прекрасното изложение на апостол Павел в 15 глава от неговото Първо послание към коринтяните. Но същият автор в едно друго свое писмо – Римляни 4:25 пише думи, които повечето християни не знаят нито какво да правят, нито как да разбират:

Исус, нашия Господ…беше предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Предстоящата радост

На Разпети петък 2017 г. дъщеря ми навърши две годинки.

Само броени седмици преди това не бях си и представял, че ще мога да произнеса подобно изречение. След шестнайсет години брак и извънмерни тъговни бездетни нощи през онази пролет Създателят се усмихна и над нашия дом, подарявайки ни Мария – нашата слънчева и неописуемо жизнена щерка. На 14 април – когато целият християнски свят отбелязва Разпятието на Исус – дъщеря ми празнува своя втори рожден ден.

Поради това в нашето семейство Разпети петък ‘17 е някак си по-особен. Посрещаме деня със смесени чувства. Възможно ли е най-тъжният ден за цялата вселена да е най-радостният за нашето семейство? Възможно ли е в лицето на скръбните рани да се таи скрита радост? Възможно ли е най-плътното струпване на зло върху плещите на Изкупителя да е и най-пълното срутване на плановете на изкусителя?

Да не съм аз, Господи

Йоан 13:20-34

Желая да спра вашето внимание върху една малка, мълчалива драма, която се разигра на Тайната вечеря и която е описана в Евангелието на Йоана, гл.13. В тази драма  участват само двама души – Господ Исус Христос и предателят Юда, защото останалите ученици не разбраха нищо. Христос току-що е измил нозете на учениците си, една постъпка, с която Той им дава урок по смирение, и сяда на трапезата с тях. Той е много развълнуван, защото знае какво ще последва след тази последна Негова вечеря с  учениците му.  Внезапно Той нарушава тяхното трапезно мълчание, казвайки: „Истина, истина ви казвам, един от вас ще ме предаде!”.  Думите му падат върху учениците като гръм от ясно небе.  Те са в недоумение и се споглеждат едни други, а после отправят поглед към Исуса и всеки пита: „Да не съм аз, Господи?” Петър пошепва на Йоана, който е облегнал глава на Исусовото рамо, да попита Исуса кой е този, който ще го предаде. Исус отговаря: „Каквото си намислил да правиш, прави го по-скоро”. Юда мълчаливо взема залъка, излиза навън в тъмната нощ и отива да изпълни това, което е намислил. Никой от седящите на трапезата не разбира значението на Христовите думи, защото мисли, че Христос е възложил на Юда някоя поръчка във връзка с празника.  – Ето тази беше кратката драма, която се  разигра между Христа и Неговия предател в онази паметна вечер. Поуките за нас от тази драма са дълбоки, силни, затрогващи тъкмо върху тях искам да помислим.

Приемане, цел и любов

Срещнах Андре в началото на тази година в Амстердам, където той кандидатстваше за докторат по богословие. Андре е родом от Рио де Жанейро, но бил поканен да стане пастир на една нова църква в Милано, съставена от бразилски мигранти. Съгласил се, макар да не знаел италиански. Поне през последните години ние обикновено свързваме думата мигранти с ислямска заплаха. Но истината е, че някои от тези хора могат да се окажат новите мисионери в една все по-губеща своята християнска идентичност и превръщаща се в мисионерско поле Европа. Затова помолих Андре да разкаже за своята работа. Преведох го от английски като се опитах да запазя неговия оригинален стил. Вероятно през следващите години ще чувам все повече подобни разкази. (Радостин Марчев) 

Гостоприемство и чудеса по време на война

Близкият изток бързо се променя. Последното десетилетие, особено след кризите в Сирия и Ирак, донесе безпрецедентни нива на миграция, ужаси и безпокойство сред хората от региона. Но заедно с това има и едно движение на забележителна духовна промяна. Мнозина, търсейки изход от несигурността, емигрират на запад, само за да открият, че не са желани там. По-малко от 0,05% от тях се възползват от програмите за разселване. Съседните арабски страни, макар и резервирани към бежанците, наблюдават как броят им расте главоломно. Йордания и Ливан, които приеха милиони сирийски и ирански бежанци преживяха социални проблеми, голям икономически натиск и, в случая с Ливан, цялостен икономически колапс. Този сблъсък не само на цивилизации, но и на религиозни, племенни, социоикономически и културни групи води до епохални промени в църквата. Мнозина избират да следват Исус.

Кога точно е умрял Исус?


Разпъването на Исус Ханс Балдунг Гриен, 1512

Богословски аспекти в христологичния химн от Посланието към филипяните 2:5-11 през творчеството на Мартин Лутер и Жан Калвин

От средата на 20 век насам, пасажът от Посланието на апостол Павел към филипяните 2:5-11, се възприема като химн от широк кръг богослови.

Може би в тази връзка е необходимо да направя няколко уточнения, свързани с тази терминология.

Отдавна библеистите водят дискусия по въпроса, дали е възможно да се определи даден пасаж като химн. Към този момент има поне три основни пасажа от творчеството на ап. Павел, които се считат за христологични химни – Фил. 2:6-11, Колосяни 1:15-20, 1 Тим. 3:16.

Свободата да изберем

Freedom Knows No Tribe - Foundation for Economic Education

„...Господи, при кого да отидем?...“ (Йоан 6:68)

Какво е свобода?

 Според Българския тълковен речник свободата е „отсъствие на ограничения; възможност за човек или друго същество да прояви волята си“. А свободен човек е този, „който може сам да определи своето поведение, действие и граници“. Днес – както никога до сега – живеем в свят с изобилие от информация. Плуваме в океан от знания, които би трябвало да ни помогнат при определяне на посоката ни и в способността ни да упражним своя избор. Но от това не става по-лесно. Свидетели сме на все по-трудно взети и все по-глупави решения с дълготрайни последици за все повече хора. Вглеждайки се в този океан, ще открием нечисти води, вредни и неразтворими частици, всякакви боклуци. Реклами, фалшиви новини, измамници, виртуални светове, киберпирати, дори терористи. И всички те тровят нашия ум и пречат на нашия избор, т.е. на нашата свобода.

Страници

Subscribe to RSS - Статии