Статии

Защо да прощавам?

При един разгорещен спор преди време съпругата ми Джанет изказа изключително дълбока богословска мисъл. По някакъв повод разпалено обсъждахме моите недостатъци, когато внезапно тя отбеляза: „Мисля си, че е невероятно как съм ти прощавала някои от ужасните неща, които си извършвал!“ 

Автор: 

Първите години на Чарлз Спърджън

Чарлз Хадън Спърджън се ражда на 19 юни 1834 г. в малкото село Калведън, графство Есекс. Той не е имал спомени за това място, тъй като десет месеца след раждането му родителите му се преместват в Колчестър, а след още четири месеца го завеждат при баба му и дядо му в Стъмбърн. Тук малкият Чарлз живее до петгодишна възраст, когато се прибира при своите родители. Така момчето си спомня повече за дома на баба си и дядо си в Стъмбърн, където дядо му Джеймс Спърджън е бил пастир (1776-1864 г.) в Конгрешанска (независима) църква.

Aбортът като легално средство за отнемане на човешки живот - 3

Никога преди в човешката история не е имало толкова масово убийство на милиони деца още в утробата на майката. За християните отхвърлянето на абортите и равенството на убийството на неродени и родени намира подкрепа в няколко аргумента: общата забрана за убийството; връзката тяло - плод се разглежда като благословение; Библията разглежда човека като човек още в утробата – и то човек, който има връзка с Бога. Бог е създал света с растения, животни и хора и регулира всичко по такъв начин, че да е ясно на какво има право човекът.

Човекът обаче е венецът на Творението: „Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” (Бит. 1:26-28). Въпреки че човекът е господар над творението и има власт, убиването на хора е абсолютно забранено: „Не убивай” (Изход 20:13).

Абортът като легално средство за отнемане на човешки живот - 2

За да си отговорим какво е абортът и доколко е допустим, следва да зададем един друг въпрос. Кога всъщност започва животът?

Съвременната наука е почти единодушна. Човекът започва своето съществуване със сливането на яйцеклетката и сперматозоида. Поради различни причини обаче този факт понякога се поставя под въпрос. За началото на живота се срещат няколко хипотези.

Aбортът като легално средство за отнемане на човешки живот - 1

Желанието за раждане на дете е дълбоко вкоренено у всяка жена. Процесът на забременяване, износване и раждане на дете е естествен и нормалното е всяка бременност да довежда до раждане. Абортът е прекъсване на този процес независимо (спонтанен аборт) или зависимо от човешка воля (изкуствен аборт).

Това изследване визира само изкуствения аборт. В повечето случаи абортът е свързан с кризисна ситуация и в такъв момент е трудно да се вземе най-доброто решение. Да носиш живот в себе си и да знаеш, че насила ще го отнемеш – това е сериозна драма и затова проблемът с аборта не трябва да се омаловажава.

Църковната традиция и Реформацията - 2

Първият широко разпространен документ с изложение на протестантската вяра е Аугсбургското изповедание. Той е подготвен с оглед на предстоящ имперски събор, организиран през лятото на 1530г.  от император Карл V, с който той се надява да примири католици и протестанти за да обедини техните сили срещу настъплението на турците в Европа. Това дава възможност на лютераните да изложат своите доктринални възгледи в една относително толерантна към тях обстановка. Те вижда в това и възможност да покажат, че не са врагове на държавата и да наблегнат повече върху общите верски позиции с Рим, от колкото върху различията. Под ръководството на Филип Меланхтон, който е един от най-близките сътрудници на Мартин Лутер се изготвя документ , който добива известност като Аугсбурска изповед на вяра. Подписан от седем протестантски князе и от представители на два свободни града, той е прочетен пред имперския събор на немски език. Изпълнени с  добрата воля да не създават напрежение, съставителите на тази изповед последователно излагат всички свои възгледи, като ги свързват със съответни определения дадени на Вселенски събори или изказани от авторитетни  Отци на църквата. Същевременно те с достойнство посочват отклоненията от библейските принципи, които са допуснати от римо-католическата църква и отхвърлят изопачени интерпретации на протестантската вяра.

Църковната традиция и реформацията - 1

Честването на 500-годишния юбилей на Реформацията предизвиква множество въпроси от духовен, богословски и исторически  характер.  Един от тях е доколко дейците на Реформацията осъществяват приемственост с утвърдените дотогава догматични позиции в църковната традиция и доколко скъсват с нея. Доколко те остават верни на постулатите на първите Вселенски събори; доколко ползват богословското наследство на ранните християнски мислители, наречени Отци на църквата, и доколко ги пренебрегват.

Ще си направим обиталище у него

Петдесетница в затвора

Сега празнуваме Петдесетница разделени, и въпреки това тя е специален празник на общението. Когато камбаните зазвъняха тази сутрин, имах голям копнеж да бъда на богослужение, но после постъпих, както апостол Йоан на остров Патмос – направих едно толкова хубаво богослужение сам за себе си, че не чувствах вече дори и самотата, толкова осезателно чувствах вас до себе си, а и църквите, в които се празнуваше Петдесетница.

Прогресията на благовестието

Събитието на Възнесението беше преломен момент в историята на благовестието. Основния Божествен Свидетел - Исус Христос, напускаше Своята мисия. Той напускаше, но не безплоден. Отделяйки се от Земята, Той остави Свой заместник – един нарастващ във времето организъм, наречен Църква.

Веднага се появява важен въпрос в ума на всеки мислещ. Как една група от несъвършени хора би могла да изпълнява онова, което съвършеният Исус правеше за благовестието?

Петдесетница – рожденият ден на Торáта

На три пъти от евреите се изисква да се събират пред Бога в Йерусалим и да принасят жертвите си в храма. Това са трите основни празника: Пасха, Петдесетница и Шатроразпъване (Втор. 16:16). В тях Израил отправя благодарността си пред Всевишния и изразява прослава към Този, Който всеки ден се грижи за народа.

Страници

Subscribe to RSS - Статии