Статии

Защо да прощавам?

При един разгорещен спор преди време съпругата ми Джанет изказа изключително дълбока богословска мисъл. По някакъв повод разпалено обсъждахме моите недостатъци, когато внезапно тя отбеляза: „Мисля си, че е невероятно как съм ти прощавала някои от ужасните неща, които си извършвал!“ 

Автор: 

Щрихи върху личността на Стоян Ватралски

Стоян Ватралски е роден на 7 април 1860 г.  в семейство на обикновен овчар от с. Вакарел. От малък проявява голяма любознателност, но поради бедност не ходи на училище чак до 14-годишна възраст. През 1874 г. е приет в пансион за подготовка на учители и свещеници към Самоковското класно градско училище. С голямо усърдие той успява да навакса пропуснатото, като взема четири отделения за две години. През зимата на 1877 г. едва не е убит от башибозуци на полето. По-късно Ватралски често разказва този момент от живота си като свидетелство за Божията намеса и избавление. 

Чудна храна

„Като заповяда на множествата да насядат на тревата, 
взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови. 
И като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, 
а учениците – на хората. И всички ядоха и се наситиха. 
И вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. 
А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, 
освен жените и децата.”
Матей 14:19-21

Мартин Лутер и християнското образование


Лутер в замъка Вартбург във Айзенах; литография от 1882 г.
(илюстрация: GraphicaArtis/Getty Images)

Традиция, творчество, традиционализъм

Традиция, творчество, традиционализъм. Какво ли може да ги свързва, освен че започват с буквата „т“?

Предстои ни да празнуваме 500 г. Реформация и с това да си припомним позабравени моменти на поврат в християнската и европейската история. Това е удобен случай да сверим „богословския си часовник“ с този на Лутер, Калвин и др. Но не е ли това някакъв опит да погледнем назад към традицията с носталгия? Нали ние, евангелистите, се противопоставяме на останалите две крила на християнството, които издигат Традицията над Писанието?

Лукас Кранах Стари - художникът на Реформацията

Всяка епоха си има своите върхове в изкуството. Един такъв връх е и Лукас Кранах Стари. Както се подразбира, след него следва не само фамилия, но и цяла школа.

Кранах е роден на 4 октомври 1472 г. и умира на 16 октомври 1553 г. Той превъплъщава идеала за ренесансова личност, като освен чрез дейността си като художник, график, печатар и издател, добива известност и като политик и предприемач.

Може ли прошката да променя историята

По време на войната в Югославия в края на миналия век се върнах към една книга, която бях чел десетина години по-рано – Слънчогледът от Симон Визентал. Авторът разказва случка от най-успешната кампания за етническо пречистване през цялото столетие. Именно тази случка до голяма степен обяснява и защо Визентал се превръща в един от водещите ловци на нацисти по лицето на земята и неумолим глас срещу основаната на омраза престъпност днес.

Автор: 

Спасовден - по-малкият празник

Немалко хора в България носят имената Спас, Спаска, Спасена. Дали осъзнават славата и отговорността на това име?

Църквата отбелязва Спасовден на четиридесетия ден след Възкресение в съответствие със написаното в Деяния на апостолите 1:3. На Спасовден в много селища в България се организират традиционни събори. Празникът се нарежда по популярност до Гергьовден, Петровден, Илинден...

Евангелска херменевтика

Обичайният консервативен евангелски метод за работа с Писанието, особено що се отнася до морални въпроси, е да извлича от конкретния разглеждан пасаж стоящите зад него „надвременни” принципи или наставления, които са изразени в културните, специфични условия на времето, и след това да зададе въпроса как те следва да се изразят по подходящ за съвременните условия начин. Независимо от критиката този подход остава същностна част от нашата херменевтика. Проблемът е как да определим кое е културно или свързано с конкретните условия и кое има универсална валидност.

Как се появява протестантството в България

Обикновено началото на една християнска мисия сред друг народ и култура се предшества от сериозно предварително проучване и подготовка. Историята на ранното протестантство в българските земи е по-скоро изключение. Усилията на различни протестантски дейци в периода от 20-те до края на 50-те години на XIX век са насочени главно към изготвянето на разбираем превод на Библията на съвременен български език и към нейното разпространение сред населението.

Страници

Subscribe to RSS - Статии