Статии

Защо да прощавам?

При един разгорещен спор преди време съпругата ми Джанет изказа изключително дълбока богословска мисъл. По някакъв повод разпалено обсъждахме моите недостатъци, когато внезапно тя отбеляза: „Мисля си, че е невероятно как съм ти прощавала някои от ужасните неща, които си извършвал!“ 

Автор: 

Традицията - здрава основа или къща на пясък

Резултат с изображение за tradition

 

Традицията е живата вяра на мъртвите.

Традиционализмът е мъртвата вяра на живите.

(Ярослав Пеликан)

 

„Традиция” е дума, която лесно генерира високо напрежение сред евангелските християни. За мнозина тя звучи като заплаха за автентичния духовен живот, основан на непредубедено обръщане към Библията, разбирана под водителството на Духа, и искрена молитва към Бога в Христос. В същото време все повече протестанти си дават сметка, че това ги довежда до една нежелана откъснатост от общото християнско минало, лишава ги от богатствата, които се крият там, и им носи едно угнетяващо усещане за дърво без корен.

Лукс

Резултат с изображение за luxury

Напоследък всички медии, политолози и социолози се надпреварват да ни определят, като най-бедната страна в Европа. Може и да са прави, особено след циркаджилъка на който сме свидетели тези дни. Нито десните политически субекти са десни, нито левите, леви, може би само ДПС е наясно със своя електорат.

В тази нашенска главоблъсканица, хора твърдят, че напрежението е стигнало небивали размери. Не могат да свържат двата края и не знаят как да излязат от финансови и най-вече морални задължения. Когато им се предложи вярата в Бога, те отчетливо отмахват с ръка и тросват: „Не мога да си позволя лукса да вярвам. Трябва да се работи. Вярата е утопия.”

Назад към бъдещето: пастирските процеси като богословско предизвикателство

Резултат с изображение за пастирски процеси

Пастирските процеси не са просто история, а и богословие – не богословието на дебелите книги по догматика, а богословие, написано от самия Бог върху тъканта на живота.

Ще запази ли Църквата автономия от Държавата?

И понеже твърде много упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че като не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският Бог, [...] ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда.“[1]

Защо държавата се меси в живота на изповеданията?

На 11.10.2018 г. Народното събрание прие на първо четене предложени изменения в Закона за веро­изповеданията (ЗВ). По-рано тази година бяха изготвени два отделни проекта за ремонт на основния закон, уреждащ религиозния живот у нас. Първият бе внесен на 4 май от народни представители на ГЕРБ, БСП и ДПС, а вторият бе обявен от Обединени патриоти (ОП) на 9 май 2018 г. 
Двата законопроекта предизвикаха ураган от реакции у всички религиозни общности в страната, включително Българската патриаршия, мю­сюл­манското изповедание, евангелските църкви, арменската общност, еврейската общност и като­ли­ческата църква. Буквално нито едно изпове­да­ние не изрази съгласие с предложените промени. Възражения бяха публикувани от някои протестантски деноминации (ЕМЕЦ, СЕБЦ), от Обединени евангелски църкви (ОЕЦ), от Националния съвет на рели­гиозните общности в България (НСРОБ), както и от редица правозащитни сдружения и организации от гражданския сектор. 

Божието слово е дар, който продължава да дава


Яро Марчин е представител на Източноевропей­ската мисия (ЕЕМ).
Роден е в Кошице, Словакия, а понастоящем живее в Прага. 
Бил е учител по английски език и драматургия в лутеран­ска гимназия.
По-късно преподава Американска литература към Университета в Кошице (Словакия).
От 2016 г. работи за ЕЕМ като регионален координатор за Централна Европа и Прибалтика. 

Отражения на Реформацията в управлението на обществото


Перспективен изглед на Женева откъм страната на езерото, анонимен художник (източник zvab.com)

ОПОЗИЦИЯ ИЛИ РЕФОРМИРАНЕ НА ВЛАСТТА 

Като следват основните принципи на Реформацията, нейните водачи се изправят пред един трудно разрешим на практика парадокс: съчетаването на изискването за подчинение на „всяка власт“ поради легитимацията на политическото статукво в Писанието и противоположната логика на Божия суверенитет, който осигурява свободата на съвестта според превъзходството на Божията благодат и на Божия закон. В това изложение са посочени накратко няколко реформаторски подхода за разрешаване на този парадокс.

Страници

Subscribe to RSS - Статии