Статии

Защо да прощавам?

При един разгорещен спор преди време съпругата ми Джанет изказа изключително дълбока богословска мисъл. По някакъв повод разпалено обсъждахме моите недостатъци, когато внезапно тя отбеляза: „Мисля си, че е невероятно как съм ти прощавала някои от ужасните неща, които си извършвал!“ 

Автор: 

Духовното воюване

Ние всички участваме в духовна война. Тази духовна война не е спирала от Сътворението досега и ще спре, едва когато Исус дойде втори път на земята, за да сложи абсолютния и окончателен край на царството на Сатана и неговите паднали ангели.

Апостол Павел пише: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесни места“ (Ефес. 6:12).

Протестантите, католиците и новото евангелизиране на Европа - 2

Нова евангелизация съвместно с католиците?

В дискусията за ново евангелизиране на Европа трябва да имаме предвид нейната култура, отчасти произлязла от християнския светоглед, но възприемаща своята секуларизация като плод на съперничеството между протестанти и католици. В този контекст трябва да поставим и въпроса за отношенията между двете общности. Конкуренцията на исляма и на секуларизма прави различията между протестанти и католици да изглеждат не толкова страшни и повишава стойността на съвместната работа.

Евтаназията - част 3

Позиции на някои християнски църкви

Във всички християнски църкви съществува единство в мнението за активната евтаназия. То драстично се различава от светския възглед по въпроса.

Светият синод на Гръцката православна църква, който е активен по много въпроси от биоетиката, излиза с позиция за евтаназияна на 6 ноември 2002 г. Като конкретен повод в документа се посочва узаконяването на евтаназията в Холандия, Белгия, Австралия и в някои щати от САЩ. Под понятието евтаназия Гръцката църква разбира „постигнатото чрез активна или пасивна чужда помощ (с действие или бездействие) ускоряване на смъртта на човек, който страда или предстои да страда от неизлечима и мъчителна болест, запазил или не съзнание и сам изразил категорично желание да се прекъсне живота му”.

Евтаназията - част 2

Възгледи за евтаназията

Проблемът с приемането или отхвърлянето на евтаназията е свързан с коренните различия между гледните точки на светското общество и на Христовата църква. Въпросът се свежда до това, какво е страданието и кой е господар на човешкия живот. Тук преди всичко разглеждаме активната евтаназия.

Страданието е нещо, което съвременният човек не може да приеме, нито пък иска да понесе. Затова не е изненадващо негодуванието, което настава, ако хората не могат свободно да вземат решение в определени (екстремни) ситуации в живота си, какъвто е случаят със самоволното прекратяване на живота. Когато дойдат страданията, тогава животът трябва да бъде прекратен. Само живот, свободен от страдание, си струва да се живее. Така разсъждават мнозина.

Евтаназията - част 1

С напредването на медицината в развитите държави и последвалото удължаване на живота и с преекспонирането на въпроса с правата на отделния човек да разполага с живота и тялото си, на дневен ред все по-често се поставя въпросът за легализирането на евтаназията като начин за самоволно прекратяване на човешкия живот според убеждението, желанието и настроението на отделния индивид. Този въпрос е един от крещящите етични въпроси на съвремието ни, на дневен ред в повечето европейски страни, както и в България. В тази поредица ще търсим християнската гледна точка за човешкия живот и неговия край на фона на опитите за легализиране на евтаназията. Това е необходимо и в известна степен неотложно, защото в съвременното секуларизирано общество на преден план излизат желанията на отделния индивид или тези на общество.

Особеното предизвикателство на истината - 3

III. Библията и хората на любовта

Когато открием какво има предвид Йоан под „истина“, ще видим, че то не е много далеч от това, което разбира под „любов“. И всъщност това е част от ключа към всичко. „Като беше възлюбил Своите, които бяха в света – казва Йоан за Исус – докрай ги възлюби.“ Това е най-дълбокият начин да се каже същото. Истината за новото творение се осъществява чрез пределно щедро себеотдаване на  пределно щедрото и себеотдаващо се Божие слово. За да гледаме на света едновременно в три аспекта – първоначалното добро творение, коренната му поквара при Грехопадението и спасителното му обновление чрез Kръста и възкресението на Исус – изисква от нас да имаме не само проницателност, но и любов. Тогава можем с пълно право да говорим за любовта като начин на познаване; всъщност, най-добрият начин за достигане до истината. Защото истината не е ничие притежание. Тя не е нещо, което можем да държим в джобовете си. Истината е като здравето в лекарската професия. Лекарят не притежава здраве, което да разпределя на нуждаещите се, но може да прави неща, които увеличават шансовете да си здрав. Да предполагаме, че той наистина притежава здраве, което може да раздава, означава да боготворим лекарската професия; може би защото боготворим модерната наука и технологии. По-същия начин да допускаме, че можем да притежаваме истина и просто да я разпределяме, означава да изпадаме в идолопоклонството на модернистичната обективност, за която вече говорих. По същата причина да сведем цялата истина до субективното е все едно да не сме в състояние да видим, че в Исус, живото Слово, светът е обновен, самата истина е обновена, и всичко това – чрез силата на божествената любов. Следователно, ние сме призвани да бъдем хора на истината, бидейки хора на любовта. Защото именно чрез любовта разпознаваме и приветстваме пълната другост на другия.

Проникване на реформаторски идеи в Гръцката патриаршия

 

Този процес се свързва главно с името на патриарх Кирил Лукарис. Кирил е роден на 13 ноември 1572 г. на остров Крит със светското име Константин. По това време Крит е под венецианско владение, което дава възможност на Константин да замине за Венеция и да постъпи в църковна семинария. По-късно продължава да учи в Университета на Падуа, където се чувства силното влияние на ренесансовия хуманизъм. Впоследствие следва и във Витенберг, и в Женева, където се запознава с идеите на различните крила на Реформацията. След такова многостранно университетско обучението се завръща в родината си и приема свещенически сан под името Кирил.

Затихва ли ехото на Реформацията?

Реформацията на Църквата през ХVІ и ХVІІ век е движение за възстановяване на авторитета на Господ Исус Христос като единствена глава на Църквата, възстановяване позициите на Божието слово като единствено ръководство на вяра и живот и напомня, че според това слово човек се спасява само чрез вяра по Божия благодат. Тя е събитие, което може да се оприличи на буря в застоялото езеро на духовния живот в Европа, която предизвиква вълнообразно движение на разпространение  по целия свят. В този вид образност можем да впишем по-ясно въпросите, които пораждат историческото развитие и днешното състояние на протестантските и евангелските църкви. Най-главният от тях е: загубила ли е силата си Реформацията, затихнало ли е нейното отражение в наши дни? Или, с други думи, ако Реформацията е разбудила съзнанието на хората с мощен призив за познание на Бога,  разкрит в Евангелието, дали ехото на този призив се чува все още в съвременния свят?

100 години от юбилейното честване на Вазов

­­


Министър Омарчевски чете пред юбиляра решението на Народното събрание 
(източник: Блог Стара София)

Страници

Subscribe to RSS - Статии