Статии

Защо да прощавам?

При един разгорещен спор преди време съпругата ми Джанет изказа изключително дълбока богословска мисъл. По някакъв повод разпалено обсъждахме моите недостатъци, когато внезапно тя отбеляза: „Мисля си, че е невероятно как съм ти прощавала някои от ужасните неща, които си извършвал!“ 

Автор: 

Калвин за оправданието чрез вяра и правдата на добрите дела

Френският реформатор Жан Калвин (1509-1564) поставя темата за оправданието чрез вяра като централен въпрос в християнското учение. В първото издание на неговия фундаментален труд “Основи на християнството” (L’Institution de la religion chrétienne) от 1536 г., той се поставя още в началните глави, а в последното издание от 1559 г. е развит в третата книга на този труд, но в много по-разширено изложение. И в първото, и в последното издание на „Институцията“ личи влиянието на Мартин Лутер, където оправданието чрез вяра се поставя като единствена причина за нашето спасение и не се допуска каквато и да е спасителна правда на делата по Закон. Но Калвин доразвива този въпрос прогресивно, по самостоятелен и оригинален начин, особено в частта на неговото приложение.

С грижа за душегрижителя

Кога почиват пастирите?

Вашата църква грижи ли се за пастира?

Въпросът може да изглежда зададен наопаки, но не е. Полагате ли грижи за емоционалното здраве на човека, който служи ежеседмично от амвона? Давате ли си сметка, че всеки духовен служител преди всичко е човешко същество със свои потребности и притеснения?

Разточителни бащи


завръщането на блудния син от Рембранд

Исус започва Своята известна притча за блудния син, предавайки накратко една семейна случка: „Един човек имаше двама сина. И по-младият от тях рече на баща си: „Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота““ (Лука 15:11,12). Отдалечени както географски, така и времево от първоначалната аудитория, повечето хора днес никога не осъзнават колко невероятно са звучали тези думи. Д-р Кенет Бейли, живял повече от 20 години в тази част на света, казва: „В продължение на години съм питал местни хора: „Случвало ли се е във вашето село син да поиска такова нещо?“ Твърдият отговор винаги е бил: „Не, това е невъзможно. При нас синът наследява имота едва след смъртта на баща си, никога по-рано. Да кажеш на баща си „Дай ми дела, който ми се пада“ на практика означава: „Аз искам ти да си мъртъв, за да мога да разполагам с парите ти.““

Странни братя


Le Retour du fils prodigue, Michael Martin Drolling (Wikimedia Commons)

Притчата за блудния син започва с един спор между фарисеите и Исус относно Неговото отношение към „грешниците“: „А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.  А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.“ (Лука 15:1-2).

Общото ядене в близкоизточния контекст означава декларация за приятелство, споделяне на живота, пълно приемане на човека. Поканата за ядене не била нещо тривиално, тя се смятала за чест. Когато Исус се храни с грешници като израз на Своята мисия Той показва, че Божието царство е достигнало до тях, че те са простени чрез Него. Това изключително ядосва религиозните водачи.

Почивка

Почивката е нещо, за което този свят копнее, и затова често се говори за нея. Eдва започнала работната седмица, много от работещите копнеят за почивка, копнеят за времето, в което проблемите и грижите ще са отшумели. Почивката е особено актуална през лятото - в края на краищата това е сезонът на почивките. Отрано започваме да обсъждаме и да планираме как да си починем. Копнеем и мечтаем, докато дългоочакваният ден дойде; ако въобще можем да си го позволим, разбира се. Когато обаче отидем там, където сме искали да отидем, и употребим свободното си време така, както сме искали да го употребим, често не оставаме доволни, защото нещата не са се получили така, както сме си ги представяли - или времето не е било добро, или е било твърде кратко, или сме били с неподходящите хора.

Още едно лято

В притчата на Господ Исус в Евангелието от Лука 13:6-9 се говори за лозе, в чийто край е засадена смокиня. От нея се очаква да дава качествен, едър плод. Но в случая плод изобщо няма. Собственикът на лозето е човек на разума. Той не желае плодородието на лозето да се влоши заради една мързелива смокиня. Колкото и жестоко да звучи, нарежда на работника, грижещ се за лозето, да я отсече. Но се оказва, че този работник изпитва  някаква особена любов към мързеливата смокиня. Все пак е полагал някакви грижи за нея. Най-малкото се е радвал на нейната красота. И той предлага свой план за действие. Явява се като ходатай и адвокат на смокинята. Моли за милост и за нейното спасение. Същевременно обещава, че ще положи особени грижи за нея, за да й се даде шанс да даде плод. Особена грижа още една година. Особена грижа ОЩЕ ЕДНО ЛЯТО.

Гласът на Бога и глъчката на нещата

Всеки християнин изконно копнее да чува Божия глас. Ала често не сме напълно сигурни как да разпознаем дали говори именно Той. Как да различаваме думите на Спасителя от многоцветните послания на света? Как да разграничаваме Неговите желания от нашите си прищевки?

Често сякаш си представяме, че Бог ще се обръща към нас с гръмовен и внушителен тембър. А в повечето случаи всъщност гласът му е доста по-тих и дискретен. Вместо с небесен тътен Той ни говори през безмълвни мигове, чрез доверени хора, сред житейски случки. „Овцете следват, защото познават гласа“ (Йоан 10:4), ни уверява Господ Исус Христос. Ала в този задръстен с шумове и емоции свят май не е толкова лесно да разберем какво всъщност ни казва Той.

Как тогава въпреки разнопосочните сигнали да долавяме честотата на Божията воля?

Планината на Преображението

Нека мислено се изкачим на тази планина, не от любов към топографията или геодезията, а защото има историческо и духовно значение. В Библията има споменати различни планини. Някои от тях бихме нарекли хълм или възвишение, но нека се съсредоточим върху гледката, която се разкрива от върха им. 

В началото, нека да кажем нещо за тази планина! Името не е посочено нито от Лука, нито от Матей или Марко и общо взето се споменава само два пъти в Писанията. Традиционно се приема, че това е планината Тавор. Първо Ориген (III в.) посочва, че Тавор е мястото на Преображението. Там има и църква от времето на царица Елена (IV в.). Това място повдига два проблема за решаване:

Първо, действието преди тази случка се развива в Кесария Филипова, която е отдалечена от Тавор. Второ, другият проблем е израза „висока планина”, а Тавор е 600 метра надморска височина. В същото време на 20 км от Кесария Филипова е планината Ермон, която е 2814 м. висока. Аз лично предпочитам Тавор, защото се издига на 300 м над околността. Освен това целта на Исус е уединение за молитва, а не алпинизъм. Ние разглеждаме планината заради духовната ѝ висота, а не заради надморската. Ето какви уроци можем да научим при това изкачване:

Църквата под въздействието на Просвещението и на евангелските съживителни движения през XVIII-XIX век - IV част


Джон Уесли

Обновяващата роля на пиетизма в Германия и Централна Европа

Като реакция на формализма в протестантските църкви и на настъпващия атеизъм в Германия се обособяват общности от вярващи, които настояват за връщане към практичното Евангелие и неподправено благочестие. Пиетизмът в Германия изиграва забележителна роля за подобно обновление. Като общоевропейско явление той може да се определи като постреформаторско движение, предизвикано както от вътрешни процеси в Църквата, така и от влиянието на новите обществени нагласи в атмосферата на Просвещението и Романтизма. В него също така се забелязва настъплението и на подчертан индивидуализъм. Но за разлика от светския дух, който обхваща Европа по това време, пиетизмът насочва хората към по-сърдечна вяра, тласната от пламенно, лично преживяно новорождение и покаяние.

Страници

Subscribe to RSS - Статии