Статии

Защо да прощавам?

При един разгорещен спор преди време съпругата ми Джанет изказа изключително дълбока богословска мисъл. По някакъв повод разпалено обсъждахме моите недостатъци, когато внезапно тя отбеляза: „Мисля си, че е невероятно как съм ти прощавала някои от ужасните неща, които си извършвал!“ 

Автор: 

Богословски аспекти в христологичния химн от Посланието към филипяните 2:5-11 през творчеството на Мартин Лутер и Жан Калвин

От средата на 20 век насам, пасажът от Посланието на апостол Павел към филипяните 2:5-11, се възприема като химн от широк кръг богослови.

Може би в тази връзка е необходимо да направя няколко уточнения, свързани с тази терминология.

Отдавна библеистите водят дискусия по въпроса, дали е възможно да се определи даден пасаж като химн. Към този момент има поне три основни пасажа от творчеството на ап. Павел, които се считат за христологични химни – Фил. 2:6-11, Колосяни 1:15-20, 1 Тим. 3:16.

Свободата да изберем

Freedom Knows No Tribe - Foundation for Economic Education

„...Господи, при кого да отидем?...“ (Йоан 6:68)

Какво е свобода?

 Според Българския тълковен речник свободата е „отсъствие на ограничения; възможност за човек или друго същество да прояви волята си“. А свободен човек е този, „който може сам да определи своето поведение, действие и граници“. Днес – както никога до сега – живеем в свят с изобилие от информация. Плуваме в океан от знания, които би трябвало да ни помогнат при определяне на посоката ни и в способността ни да упражним своя избор. Но от това не става по-лесно. Свидетели сме на все по-трудно взети и все по-глупави решения с дълготрайни последици за все повече хора. Вглеждайки се в този океан, ще открием нечисти води, вредни и неразтворими частици, всякакви боклуци. Реклами, фалшиви новини, измамници, виртуални светове, киберпирати, дори терористи. И всички те тровят нашия ум и пречат на нашия избор, т.е. на нашата свобода.

Образованието е важна стъпка за приемане на вярата

ОБРАЗОВАНИЕТО Е ВАЖНА СТЪПКА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ВЯРАТА СЛУЧАЯТ НА ЦИГАНИТЕ БАПТИСТИ

                     Редакцията на „Зорница“ запазва наименованието цигани дадено от авторката на тази историческа статия, като има пред вид и нейната забележка, че „роми“ става популярно след 1989 г. и че първото не трябва да се възприема като обидно.

Протестантските мисионери, които пристигат на Балканите, за да извършват религиозна дейност сред различни народи, насочват своето внимание към българите, а след това и към циганите. Работейки сред циганите обаче, мисионерите добиват желание да променят някои от културните им характеристики като чергарството, защото приемат, че така първите ще станат по-добри християни. От края на XIX и началото на XX в. евангелските мисионери започват целенасочено да работят с циганите над тяхното духовно и културно просвещение. Циганите представляват хетерогенна общност, съставена от разнообразни групи, които водят уседнал или чергарски начин на живот. Имат различна религия – някои са православни християни, други – мюсюлмани. Някои говорят на ромски език, който е техен майчин език, други – на турски, трети – на български или румънски. Като самосъзнание у някои преобладава  ромска идентичност, други предпочитат да се представят като турци, българи или румънци. В архивните документи и историческата литература от този период се използва единствено понятието цигани, а ромистава популярно название след 1989 г. Един от основните подходи, които се прилагат спрямо тях за приобщаване към евангелската вяра, е обучението в училищата към църквите и изпращането на младежи в чужбина да получат специализирано образование. Нека сега да разберем какво се случва с циганите баптисти в България.

Жена, предоставена на Бога

„Ето Господната слугиня; нека ми бъде според твоите думи“ (Лука 1:38)

Велики и смели думи на една смирена жена, интересуваща се повече от Божиите дела, отколкото от себе си. Мария от Назарет – една, на пръв поглед, съвсем, съвсем обикновена жена: „... ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град Назарет при една девица...“. Вероятно по онова време в Израил е имало много девици, все непорочни, добри жени, някои богати, други просто заможни или от по-бедни семейства. Но ангелът е изпратен именно при тази девица. Това е изборът на Бога.

Паул Герхард, вдъхновеният немски химнописец

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек бил закоренен в Божия мир. Това личи от известния му химн "Предай своите пътища Нему":

Със "лека нощ" далеч отпращай
ти болката и бремето кораво!
И винаги от себе си отмахвай
туй що сърце гнети и помрачава!
Не си ти, който управлява
и всичко трябва да положи в ред.
На Своя трон високо Бог царува
и всичко води с благост и до век.

Поклонението

За кого е предназначено поклонението? „То е предназначено за Бога“, веднага идва отговорът. Ние се покланяме и издигаме Бог в нашите песни и молитви. Бог е в центъра на поклонението, можем да получим нещо от Него, но преди всичко отдаваме себе си на Бога в този момент.

Християнско или езическо е поклонението във вашата църква?

В евангелските църкви днес има голямо неразбиране за предназначението на музиката при поклонението на християните. Стана обичайно да рекламираме нашето "динамично" хваление, което "променя живота" и "те приближава повече до Бога". Дисковете на някои хвалебни групи обещават, че ще "ти помогнат да влезеш в Божието присъствие". В една листовка от конференция за водачи на хвалебни групи можем дори да прочетем:

Потребата от промяна на нашия календар - 2

Настоящият текст е заглавната статия на в. Зорница от 18 февруари 1916 г. В първата част, публикувана в бр. 2 от 2016 г., бе изложена предисторията на нуждата от календарна реформа.

Точно преди сто години нашата редколегия е била ревностен радетел за новаторски реформи, смело кръстосвайки шпага с невежеството и назадничавото мислене. Близка версия на същата статия се появява и в два последователни броя на вестник Народни права (Ватралски, С. Трябва ли да сменим нашия календар? Народни права, №43, 24.02.1916; №44, 25.02.1916). Ден по-късно, на 26 февруари 1916 г. споменатият в статията министър председател Васил Радославов внася законопроект и реформата влиза в сила от 31 март 2016 г. Според православния историк Димитър Христов материалите на Стоян Ватралски през февруари 1916 г. са първите случаи на обществена дискусия за календарната реформа.

Потребна ли е промяна на нашия календар - 1

 

Настоящият текст е заглавната статия на в. „Зорница” от 18 февруари 1916 г. Публикуваме го в два последователни броя. Точно преди сто години нашата редколегия е била ревностен радетел за новаторски реформи, смело кръстосвайки шпага с невежеството и назадничавото мислене. Близка версия на същата статия се появява и в два последователни броя на вестник „Народни права” (Ватралски, С. Трябва ли да сменим нашия календар? „Народни права”, №43, 24.02.1916; №44, 25.02.1916). Ден по-късно, на 26 февруари 1916 г., споменатият в статията министър-председател Васил Радославов внася законопроект и реформата влиза в сила от 31 март 1916 г. Според православния историк Димитър Христов материалите на Стоян Ватралски през февруари 1916 г. са първите случаи на обществена дискусия за календарната реформа.

Страници

Subscribe to RSS - Статии