Статии

Защо да прощавам?

При един разгорещен спор преди време съпругата ми Джанет изказа изключително дълбока богословска мисъл. По някакъв повод разпалено обсъждахме моите недостатъци, когато внезапно тя отбеляза: „Мисля си, че е невероятно как съм ти прощавала някои от ужасните неща, които си извършвал!“ 

Автор: 

защо радея за книгата

„Чуй ме, Монтаг. Веднъж в живота си всеки пожарникар – поне веднъж в своята кариера – умира да разбере за какво се говори във всички тези книги. Направо изгаря от любопитство, нали?“

В тези думи на Капитана на „Пожарната“ от прословутия роман на Рей Бредбъри “451° по Фаренхайт” се таи непризнато любопитство към забранения плод. В едно измислено общество, където четенето е наказуемо, интересът към книгите нараства неконтролируемо.

Тъкмо обратното явление обаче наблюдаваме у нас през последното десетилетие. Броят на отпечатани книги расте непрекъснато, докато търсенето намалява главоломно. На какво се дължи разлъката между писател и читател? Възможно ли е да бъде възкресена пословичната ни култура за четене? И защо този въпрос е толкова неотложен?

Воюващата църква

Когато  говори за Своята църква, Господ Исус Христос  казва, че „портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18). С тези думи Той разкрива, че църквата ще бъде постоянно атакувана от силите на ада, които  възпрепятстват нейната дейност и развитие. Църквата води една непрестанна борба, за да стане позната на всички истината, която Христос изяви, че Той е единственият Спасител на света и всеки грешник може да получи прощение на греховете си, спасение и вечен живот само чрез вяра в Него. Църквата постоянно воюва за запазването на своята чистота. Тя е в непрестанна духовна война срещу всички опити на сатана да пречи за разпространяването на тази истина и срещу всяка негова хитрост да я изопачава  и заблуждава хората чрез лъжебратя и лъжеучители,чрез лъжеапостоли и лъжепророци.

У дома


Детето Исус в храма, картина на Хайнрих Хофман

Седем заповеди към моето онлайн аз

Минута преди да целуне булката си, пред озадачения поглед на венчаващия ги пастир младоженецът Дейна Хана изважда своя смартфон и пуска следния туит: „Стоим пред олтара с @Трейси Пейдж, която преди две секунди ми стана жена! Сега ще я целуна!“ Пастирът току-що ги е провъзгласил за съпруг и съпруга, но търпеливо изчаква двамата младоженци да променят своя онлайн статут. Сетне венчавката продължава.

Още за дейността на Българското евангелско дружество (1875-1958)

Резултат с изображение за За разпространението на христовата вяра Симоне Флад През първите десетилетия от своето съществуване Българското евангелско дружество (БЕД) се съсредоточава най-вече върху литературната дейност. Освен малки книги на различни християнски теми то издава и месечното списание „Домашен приятел“ (1889-1901 г.).

Традицията - здрава основа или къща на пясък

Резултат с изображение за tradition

 

Традицията е живата вяра на мъртвите.

Традиционализмът е мъртвата вяра на живите.

(Ярослав Пеликан)

 

„Традиция” е дума, която лесно генерира високо напрежение сред евангелските християни. За мнозина тя звучи като заплаха за автентичния духовен живот, основан на непредубедено обръщане към Библията, разбирана под водителството на Духа, и искрена молитва към Бога в Христос. В същото време все повече протестанти си дават сметка, че това ги довежда до една нежелана откъснатост от общото християнско минало, лишава ги от богатствата, които се крият там, и им носи едно угнетяващо усещане за дърво без корен.

Лукс

Резултат с изображение за luxury

Напоследък всички медии, политолози и социолози се надпреварват да ни определят, като най-бедната страна в Европа. Може и да са прави, особено след циркаджилъка на който сме свидетели тези дни. Нито десните политически субекти са десни, нито левите, леви, може би само ДПС е наясно със своя електорат.

В тази нашенска главоблъсканица, хора твърдят, че напрежението е стигнало небивали размери. Не могат да свържат двата края и не знаят как да излязат от финансови и най-вече морални задължения. Когато им се предложи вярата в Бога, те отчетливо отмахват с ръка и тросват: „Не мога да си позволя лукса да вярвам. Трябва да се работи. Вярата е утопия.”

Страници

Subscribe to RSS - Статии