Редакционни

ЮЛИ 2020

Много често се питам дали съм конформист. Според българския тълковен речник думата „конформист“ означава „човек, който е съгласен с всичко; съглашател“. Единственото, което ме утешава е, че съм конформист в името на Христос. Може би се досетихте, че става дума за политическите ми убеждения. В настоящите времена на протести срещу управляващите тези въпроси изплуват от само себе си.

Приятелите ми (вярващи и невярващи в Господа) са с различни политически убеждения. Понякога те се припокриват с моите виждания, понякога са сходни само по даден въпрос, а често са коренно различни.

Ноември 2014

Вярвам в силата на думите. Те могат да градят, но могат и да громят. Могат и да приповдигат, и да прекатурват. Да вдъхновяват и възстановяват. Или да унижават и унищожават. 

Думите изпреварват действията. Често изпреварват и мислите.

Затова се питам. Как да слагам юзда на гневните, гнилите и гнойните? Как да зареждам речника си със създаващи, съзиждащи, съживяващи думи?

АПРИЛ 2020

Англиканският епископ Н. Т. Райт разказва как веднъж, докато пътувал към летището, шофьорът на таксито, опитвайки се да бъде учтив, го попитал с какво се занимава. Когато разбрал, че е свещеник, той споделил, че също е вярващ християнин. Двамата поговорили за трудностите, които среща църквата, след което шофьорът казал: „Знаете ли как аз гледам на това? Понеже Христос е възкръснал от мъртвите, всичко останало е rock-and-roll.“

Мисля, че това е добро описание на Възкресение, дори ако не харесваме този музикален стил. Понеже Христос е възкръснал от мъртвите, ние можем да празнуваме. На кръста Той пое върху Себе Си греха на целия свят, победи го и извика: „Свърши се!“ (Йоан 19:30). А след три дена, в неделната сутрин, оставяйки зад Себе Си празния гроб, отне и жилото на смъртта (I Кор. 15:4), като показа явно и пред всички, че отсега нататък тя е обезоръжен и победен враг (вж. Кол. 2:15). По този начин преди 2000 години оста на историята се премести и пое в нова посока – към новото творение и към Божието царство. Въпросът е дали ние ще изберем да вървим по същия път.

Да, привидно нашият свят все още е същият. Грехът продължава да царува и болестите вземат жертви. Може би заради епидемията тази пролет на Възкресение дори няма да имаме възможност да излезем от дома си. Но Христос е възкръснал от мъртвите и няма връщане назад. Старият ред знае, че му остава само още малко време и може би точно затова е толкова разярен (Откровение 12:12).

Ние също го знаем затова можем да живеем с радост и надежда. И да разказваме тази добра вест на околните.

Честито Възкресение Христово!

МАРТ 2015

Скъпи читатели на вестник „Зорница“,

Споделянето на евангелието е една от основните и най-трудни задачи пред християнина. За нея той трябва да отдели живота си. За нея той трябва да посвети сърцето си на познаването на Бога и на следването на повелите Му. За нея той трябва да жертва себе си.

Много често ние не се справяме с тази задача, не защото не искаме да споделим благовестието, а защото е трудно да се доверим на Бога, че Той ще направи всичко за да може словото Му да достигне до сърцата на хората.

Този брой на „Зорница“ ни предизвиква да видим как една богобоязлива жена се доверява на Бога. Как една обикновена жена жертва себе си. Как от това следва спасението на човечеството.

Основният наблег през месец март от религиозната ни година е Благовещение. Освен че е празник на християнката и жената-майка, той е и предизвикателство към всеки един вярващ. Той е повик към сърцето на обичащия Бога. Предизвикателство към неговото доверие към Всевишния.

Драги читателю, ще се довериш ли във вътрешността на сърцето си, че Бог няма да те остави и няма да те забрави? Ще уповаваш ли на Него, че словото Му няма да се върне празно? Ще се стараеш ли да го живееш за свидетелство за другия?

Опитай Го през този месец! Опитвай Го изобщо в живота си! Ще видиш, че Той верен остава и че наистина има цялата власт на небето и на земята. Ще познаеш, че Той ще бъде винаги с тебе, дори когато ти няма да бъдеш с Него. Опитай Го!

ЯНУАРИ 2020

Уважаеми читателю,

Честита Нова година! Нека тя да бъде благословена за всяко едно твое начинание. Дано Бог отговори на всяка твоя молитва. Да ти даде възможност да се приближиш още повече към Него!

Сигурно си спомняш онази история за сина на цар Соломон – Ровоам. Тя е записана в III Царе 12 глава. Соломон не е вече между живите, а Ровоам току що се е възкачил на престола. При него идва царският враг Еровоам, повел след себе си доста народ. Хората се бунтуват. Недоволни са от непосилните данъци, с които ги е облагал царят приживе. Предлагат на Ровоам да ги намали поне малко. Монархът трябва да се посъветва с някого. Той си избира две групи съветници – тези, които са служили като такива при баща му, и група младежи, с които той е по-близък. Мъдрите хора предлагат той да се съгласи с народа, а младежите – да му увеличи още данъците. За съжаление, Ровоам се съгласява със съвета на своите връстници и така царството се разделя на две.

Сигурно, уважаеми читателю, през 2020 г. ще имаш нужда от съвет, от насърчение, от увещание. Отгърни страниците на вестник „Зорница”. Там безспорно ще намериш мъдри слова – думи, които ще те обогатят, които ще ти дадат правилен съвет; статии, в които няма да откриеш само информация, но такива, които ще докоснат сърцето ти. Знаеш ли защо? Защото авторите влагат именно сърцето си, когато пишат за „Зорница”.

Можеш да направиш и още нещо. Можеш да споделиш и с някой друг какво си прочел и преживял със „Зорница”. Сигурно има хора, които познаваш, на които им трябва такъв другар. Сприятели ги със „Зорница”. Ще направиш едно наистина добро дело.

На добър час и Божии благословения!

ДЕКЕМВРИ 2014

През декември отбелязваме Деня на Библията. Прекрасен повод да си припомним ценността на Божието слово. Да се замислим как вдъхновените свише страници могат да променят живота ни. И за пореден път да благодарим на Бога, че го имаме преведено на български.

Декември е и месецът на очакването. Търговски центрове засияват празнично. Огромни елхи се отрупват с празни подаръци пред градската община. Разноцветни светлинки започват да премигват от прозорци, балкони, входове.

Властите обявяват дните за почивка и отработване. Фирмените счетоводства се подготвят за приключване на годината. А роднините ни вече правят сметка какви средства да заделят за подаръци. Предпразничната треска се задава.

Очакването е полезно на различни равнища. То спомага за нагнетяването на напрежението. Подбужда апетита към предстоящия празник. Създава тръпка за времето с близките ни.

И именно там, между треската и тръпката, е скътан денят със скъпоценната вест, че в нашето ежедневие е пробил лъч от небесата. Денят на Рождество – когато немощен бебешки плач ще възвести новата ера на замята. Денят на Въплъщението – когато Вечният пристъпва във времето. Денят на Благовестието – когато се ражда спасението на света.

Ден на радост и възклицание.
Ден с надежда и нови мечти.
Мракът с тягостните ридания
е пробит от ведри лъчи.

Днес Творецът проплаква в обора.
Днес Безтленният ражда се в плът.
Дланта, простряна към всички хора,
ще пробием ли и този път?

(* Стиховете са на автора)

ОКТОМВРИ 2019

Къде ще се намираш след пет години? Как ще изглежда животът ти? Какви неща ще те занимават и какви успехи ще си постигнали междувременно? Възможно ли е човек да прави план за пътека, по която не е минавал никога? Помня как ми задаваха подобни въпроси в началото на студентските години, когато сякаш целият живот се простираше пред мен като бяло платно. Пристъпвах плахо по внушителните коридори на Софийския университет, първокурсник по Английска филология. В никакъв случай тогава не съм си представял, че един ден ще си изкарвам хляба с превод и издаване на литература. Бях плах и неуверен в дарбите и в призванието си. Тъкмо по това време един издател на духовна литература ми отправи предложение да се нагърбя с редакция на книга. Последва още една и още една. Сетне и превод на друга... Така, стъпка по стъпка, неусетно бях изграждан като преводач. Бог не стои по житейските ни кръстовища, сочейки посоката. Той е водач, а не пътен знак. Ходи с нас, шепне ни дискретно, напътства ни в решенията. А от нас се очаква да се вслушваме и да ходим в крачка с Него. „Ще ги водя в пътеки, които са им били непознати; ще обърна тъмнината в светлина пред тях“, обещава Бог в Исая 42:16. Пътеката може да е трънлива, препятствията по нея – опасни, разклоненията – примамливи. Но ние имаме привилегията да разчитаме на лични съвети от Духа. Именно Той „според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим“ (Ефесяни 3:20). Притихни пред Него (3 стр.).Празнувай с Него (1-2 стр.). Прощавай като Него (5 стр.). Благославяме пътешествие-то ти в Неговото присъствиe.

АВГУСТ 2019

Приема се, че през август е пикът на летния сезон, когато, особено за почиващите, времето сякаш е почти спряло. На практика, обаче, денят вече е започнал да се смалява. Скоро ще усетим, че слънцето не грее толкова силно, а нощта сякаш прибързва да дойде. И когато дърветата се облекат в ежегодната си зашеметяваща цветна премяна, ще разберем, че неусетно е дошла есента.

ЮНИ 2019

Въпросът за личността и действието на Светия Дух винаги е бил свързан с множество крайности и опасности. Има християни, които смятат, че дарбите, които Той дава, са престанали и сякаш изключват възможността Бог да избере да се намеси в нашия свят и живот както и когато намери за добре. За други, изглежда, от единствено значение са свръхестествените проявления – нерядко за сметка на не по-малко важното и реално действие на Духа в изграждане на христoподобен характер. Някои вярващи очакват да бъдат едва ли не пасивно водени от Духа във всеки избор и действие, сякаш Той изземва от нас и поема върху Себе си нашата отговорност.  Други пък се държат така, сякаш Бог ги е оставил да живеят християнски живот и да работят за Бога сами, със собствени сили – като че ли нямат „друг Утешител”, учещ и водещ вярващите със силата и мъдростта на Исус.

Страници

Subscribe to RSS - Редакционни