Редакционни

ДЕКЕМВРИ 2014

През декември отбелязваме Деня на Библията. Прекрасен повод да си припомним ценността на Божието слово. Да се замислим как вдъхновените свише страници могат да променят живота ни. И за пореден път да благодарим на Бога, че го имаме преведено на български.

Декември е и месецът на очакването. Търговски центрове засияват празнично. Огромни елхи се отрупват с празни подаръци пред градската община. Разноцветни светлинки започват да премигват от прозорци, балкони, входове.

Властите обявяват дните за почивка и отработване. Фирмените счетоводства се подготвят за приключване на годината. А роднините ни вече правят сметка какви средства да заделят за подаръци. Предпразничната треска се задава.

Очакването е полезно на различни равнища. То спомага за нагнетяването на напрежението. Подбужда апетита към предстоящия празник. Създава тръпка за времето с близките ни.

И именно там, между треската и тръпката, е скътан денят със скъпоценната вест, че в нашето ежедневие е пробил лъч от небесата. Денят на Рождество – когато немощен бебешки плач ще възвести новата ера на замята. Денят на Въплъщението – когато Вечният пристъпва във времето. Денят на Благовестието – когато се ражда спасението на света.

 

Ден на радост и възклицание.

Ден с надежда и нови мечти.

Мракът с тягостните ридания

е пробит от ведри лъчи.

 

Днес Творецът проплаква в обора.

Днес Безтленният ражда се в плът.

Дланта, простряна към всички хора,

ще пробием ли и този път?

(* Стиховете са на автора)

ОКТОМВРИ 2019

Къде ще се намираш след пет години? Как ще изглежда животът ти? Какви неща ще те занимават и какви успехи ще си постигнали междувременно? Възможно ли е човек да прави план за пътека, по която не е минавал никога? Помня как ми задаваха подобни въпроси в началото на студентските години, когато сякаш целият живот се простираше пред мен като бяло платно. Пристъпвах плахо по внушителните коридори на Софийския университет, първокурсник по Английска филология. В никакъв случай тогава не съм си представял, че един ден ще си изкарвам хляба с превод и издаване на литература. Бях плах и неуверен в дарбите и в призванието си. Тъкмо по това време един издател на духовна литература ми отправи предложение да се нагърбя с редакция на книга. Последва още една и още една. Сетне и превод на друга... Така, стъпка по стъпка, неусетно бях изграждан като преводач. Бог не стои по житейските ни кръстовища, сочейки посоката. Той е водач, а не пътен знак. Ходи с нас, шепне ни дискретно, напътства ни в решенията. А от нас се очаква да се вслушваме и да ходим в крачка с Него. „Ще ги водя в пътеки, които са им били непознати; ще обърна тъмнината в светлина пред тях“, обещава Бог в Исая 42:16. Пътеката може да е трънлива, препятствията по нея – опасни, разклоненията – примамливи. Но ние имаме привилегията да разчитаме на лични съвети от Духа. Именно Той „според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим“ (Ефесяни 3:20). Притихни пред Него (3 стр.).Празнувай с Него (1-2 стр.). Прощавай като Него (5 стр.). Благославяме пътешествие-то ти в Неговото присъствиe.

АВГУСТ 2019

Приема се, че през август е пикът на летния сезон, когато, особено за почиващите, времето сякаш е почти спряло. На практика, обаче, денят вече е започнал да се смалява. Скоро ще усетим, че слънцето не грее толкова силно, а нощта сякаш прибързва да дойде. И когато дърветата се облекат в ежегодната си зашеметяваща цветна премяна, ще разберем, че неусетно е дошла есента.

ЮНИ 2019

Въпросът за личността и действието на Светия Дух винаги е бил свързан с множество крайности и опасности. Има християни, които смятат, че дарбите, които Той дава, са престанали и сякаш изключват възможността Бог да избере да се намеси в нашия свят и живот както и когато намери за добре. За други, изглежда, от единствено значение са свръхестествените проявления – нерядко за сметка на не по-малко важното и реално действие на Духа в изграждане на христoподобен характер. Някои вярващи очакват да бъдат едва ли не пасивно водени от Духа във всеки избор и действие, сякаш Той изземва от нас и поема върху Себе си нашата отговорност.  Други пък се държат така, сякаш Бог ги е оставил да живеят християнски живот и да работят за Бога сами, със собствени сили – като че ли нямат „друг Утешител”, учещ и водещ вярващите със силата и мъдростта на Исус.

МАРТ 2019

Какво ново в „Зорница“?

Скъпи приятели, може би някои от вас са посегнали към този брой с подобен въпрос.

Зададох си го и аз, като негов редактор, този месец. Малко сивеещите листове, на които (все още) го печатаме не обещават сензационни новини. Но не е ли сензационно и истинско чудо, че Бог дава един особен дух на упорит ентусиазъм на една малка група от доброволци наречена „редакционна колегия“ (виж последната страница), за да се събира всеки месец и да проектира поредното издание на вестника. Правим го в завидна атмосфера на човешко и духовно общуване. Правим го с радост, макар че всеки от нас е „затънал до гуша“ в камара от други дела и задължения. Чувстваме се привилегировани да участваме в продължението на историята на най-стария периодичен вестник.

ДЕКЕМВРИ 2018

Наближава краят на годината. По това време, повечето хора се чувстват някак празнично, обнадеждено, оптимистично. Все по-често чуваме песента „Джингъл белс“. Медиите говорят за „магията на Коледа“ и ни пожелават някакси да станем по-добри, просто поради това, че скоро ще празнуваме „Коледа“. Все повече домове, магазини, улици се окичват с красиви светлинни украси за наближаващите празници. Кое, обаче, бележи началото на нашата лична Нова година?

НОЕМВРИ 2018

Уважаеми читателю,

Пред себе си държиш поредния брой на вестник “Зорница”. Може би ще си кажеш: Е, добре! И този път са се справили. Има интересни заглавия. Но аз няма да ти говоря за съдържанието на вестника. Ще те насърча да помислиш какво можеш да направиш с него.

ОКТОМВРИ 2018

Отново е Октомври и отново творението сменя цветовете си, жетвата вече е прибрана, а есенните плодове са по дърветата и ние вкусваме от тях. Този месец ще отбележим Деня на благодарността. Ще отрупаме амвоните с плодове, зеленчуци, пити, мед и всякакви вкусотии и с това отново ще си припомним, колко много ни е дарил Бог през годината.  Признателността е нещо, което би трябвало лесно да извира от човешкото сърце, когато то е задоволено. Дали обаче е така в действителност?

СЕПТЕМРИ 2018

Лятото обикновено е време за почивка и често един от най-очакваните моменти от годината. Когато дойде краят му, ние се завръщаме у дома, носейки със себе си хубави спомени, разкази за местата, на които сме били, снимки, запечатали хубавите ни преживявания, и, ако сме имали късмет, не чак толкова изтънели джобове. И макар че връщането към обичайните задължения да не въодушевява повечето от нас, ние все пак се чувстваме отпочинали и освежени, а предстоящата среща с приятелите, които не сме виждали известно време, придава дори лек привкус на нетърпение.

Страници

Subscribe to RSS - Редакционни