През този месец в християнската история

Първата проповед на Армията на спасението


Уилям Буут - основателят на Армията на спасението

Палатката била прокъсана. Парцалите, с които била закърпена, просто съдирали още повече прогнилото платно. Поляната, на която била разпъната, представлявала неизползвано квакерско гробище. Но човекът, който се изправил да проповядва на това място преди 150 години на 2 юли 1865 г., бил уверен в това, което искал да каже. Използвайки подходите за съживление, въведени от Чарлз Фини, той сочел с пръст към грешниците и пряко ги призовавал към покаяние. Това била първата от девет поредни проповеди на Уилям Буут в прокъсаната палатка. Той говорел от името на Християнската мисия за Източен Лондон, която тринайсет години по-късно се превърнала в Армията на спасението.

Началото на Голямата схизма между Изтока и Запада

Разделянето на Римската империя на две половини в крайна сметка дава отражение и на Църквата. Окончателният разрив настъпва, когато Михаил Керуларий е патриарх на Константинопол, а Лъв IX е папа в Рим. През 1053 г. Керуларий разпространява трактат, в който подлага на силна критика някои практики на Западната църква. Римокатолиците не позволяват на своите свещеници да се женят, а това противоречи на Писанието и на Преданието, изтъква Керуларий. Освен това те използват безквасен хляб при отслужване на Евхаристия. Но най-сериозно безпокойство предизвиква прибавянето от страна на Латинската църква на думата „филиокве“ (filioque) към Никейския символ на вярата, което означава, че Светият Дух изхожда както от Отца, така и от Сина.

Княз Владимир и покръстването на Киевска Рус


  Кръщението на княз Владимир от Виктор Васнецов (1890)

„О, Боже, Създателю на небето и земята, погледни свише към този нов народ и им дай да познаят Тебе, истинния Бог...“ Само няколко месеца по-рано князът, изрекъл тази молитва, е бил жесток, похотлив и безскрупулен младеж. (На съвременен жаргон, „плейбой“.) Той дори се опитал да наложи официален езически култ на своите поданици и издигнал в Киев капище с идоли на шестте главни славянски божества. Има сведения, че даже е прибягвал до човешки жертвоприношения. Но сега мисленето на княз Владимир се променя. Ако се вярва на историческото предание, преди 1030 години, на 5 юни 988 г., той се кръщава заедно със стотици жители на Киев и приема християнското име Василий.

Обезглавяването на ап. Павел


Мъченическата смърт на ап. Павел (платно от Матиа Прети (1613-1699); източник: Wikimedia)

За размаха и неповторимостта на делото на ап. Павел е писано и ще се пише много. Но в първото си послание до църквата в Коринт той самият обобщава своя принос към християнството по-добре от когото и да било:

„Аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях (другите апостоли) - не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене" (I Кор. 15:9,10).

В който и град и страна Павел да е занесъл Евангелието, Църквата пуска дълбоки и трайни корени.

Историческата реч на Солженицин в Харвард

Не някога ще настъпи, а вече протича – физическа, духовна, космическа! – битка за нашата планета. В своето решително настъпление вече върви и ни притиска световното Зло. Ала вашите телевизионни екрани и вашите издания са изпълнени с дежурни усмивки и вдигнати чаши. В радост – но от какво?“

Радикалният Михаил Затлер и мъченическата му смърт

Под „радикална Реформация“ днес се разбират протестантски течения, които намирали църковните реформи, предложени от Лутер, Калвин и Цвингли, за недостатъчно решителни. В частност, радикалните реформатори изрично се обявявали срещу всяко върховенство на светската власт спрямо църковната. Особено влиятелни били анабаптистите, настояващи да се кръщават само хора в съзнателна възраст. Исторически те водят началото си от т.нар. Швейцарски братя. Един от техните най-изявени и просветени водачи бил Михаел Затлер.

Споразумението от Витенберг относно хляба и Христовото тяло

Лутер пристига на срещата във Витенберг, изпълнен с мрачни подозрения. Тъкмо когато изглеждало, че германските и швейцарските протестанти били близо до съгласие, Хайнрих Булингер издава отново произведенията на Цвингли. Той възхвалява човека, чието богословие Лутер ненавиждал. А Мартин Бусер, застъпникът на примирението, пише предговор към публикуваните писма на Еколампадиус, който споделял възгледите на Цвингли. Какъв сигнал му изпращат тези двамата? Е, великият реформатор не възнамерява да отстъпи и на сантиметър от своето учение!

Кралицата Елизабет I е отлъчена от Католическата църква

През епохата на Реформацията Англия постепенно се откъсва от Римокатолическата църква. Първият решителен тласък е даден от крал Хенри VIII. На младини той е посветен католик и пише богословски трактат в защита на върховенството на папата, за което дори получава от Ватикана титлата „Защитник на вярата“. По-късно обаче нещата се променят. Воден от желанието си да се ожени повторно, кралят иска от папата да анулира брака му с Катарина Арагонска. Твърдият отказ на Рим води до началото на политическа реформация – с актове на парламента през периода 1532-1534 г. върховенството на папата е отхвърлено, а Хенри VIII е обявен за глава на Англиканската църква.  

"Изгубеният рай": епична поема за 10 лири

 

Датата 27 април става важна за английската, а - оказва се - и за световната литература благодарение на една търговска сделка. На нея през 1667 година, т.е. преди три века и половина, поетът Джон Милтън продава на Самюъл Симънс правата върху най-величествената епична творба на английски: "Изгубеният рай" (Paradise Lost). Макар че авторът е бил вече известен, почти никой не обръща внимание на сделката. На практика Милтън получава подаяние за поемата си, а нейното публикуване не е приоритет за издателя. "Изгубеният рай" излиза от печат едва 4 месеца по-късно, но въпреки злощастното начало, това произведение ще се нареди на едно от първите места по популярност след Библията в англоезичния свят.

Възвишеното повествование обхваща дванадесет книги. Слепият поет се заема да опише най-драматичните събития на световната история: бунта на Сатана и грехопадението на човека, които Милтън приема за несъмнени факти. Адам и Ева са обрисувани в своята наивна невинност - непознаващи злото и наслаждаващи се на Едемската градина. После идва грехът и всичките му горчиви последствия:

"... първото човешко непокорство и плодът
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб..."

Но идва и Божието обещание за окончателното възстановяване на всичко чрез Исуса Христа.

Един византийски предвестник на Реформацията - св. Симеон нови богослов

Симеон Нови Богослов е малко познат християнски автор. В последните няколко десетилетия обаче интересът към него започва забележително да нараства. Неговите произведения се оказват важно свързващо звено в развитието на византийската богословска традиция между класическия патристичен период  и по-късната  исихастка школа. Симеон (949–1022 г.) живее по времето на Македонската династия от царуването на император Константин VІІ Багренородни до това на Василий ІІ Българоубиец. Ако за Българското царство този период е белязан с трагичен разгром, то  Византия  преживява, по това време  особен политически и културен възход наричан от някои „Македонски ренесанс“.

Страници

Subscribe to RSS - През този месец в християнската история