През този месец в християнската история

Анабаптизмът в Швейцария


Екзекуцията на анабаптистите Давид ван дер Лейън и Левина Гизелинс  от католическите власти в Гент през 1554 г.

Анабаптизмът е едно от крилата на т.н. Радикална реформация, което възниква най-напред в някои швейцарски кантони и в Германия, а после се разпространява и в други западноевропейски територии.

Савойска изповед на вяра

На 12 октомври 1658 г. в двореца Савой в Лондон се организира двуседмичен събор на представители на повече от сто конгрегационални църкви. Главни организатори на събора са Томас Гудуин и Джон Оуен. Повечето от представителите са миряни. Възлага се на комисия от шест богослови да редактира изповед на вяра, отговаряща на характера и изискванията на тези църкви. За кратко време се съставя т.нар. Савойска декларация на вярата и Редът на конгрегационалните църкви в Англия (A Declaration of the Faith and Order owned and practiced in the Congregational Churches in England). По принцип тази декларация утвърждава уестминстърското богословие. Но в приложната част за реда са дадени предписания, които засягат управлението на местните църкви, като се защитава по-категорично тяхната автономия и принципът, че никаква светска или църковна власт не може да им се наложи.

Има и по-лоши неща от грипа

 

На 28 февруари 1944 г. Кори се събужда с висока температура. Дълги дни я измъчва неприятен грип. И най-малките шумове прорязват съзнанието й и влошават главоболието. Тя не изпитва желание да се вижда с никого. Но не може да си го позволи. До тайното отделение, където семейство Тен Бум укрива от властите неколцина евреи, се стига само през нейната стая. Всяко влизане и излизане, всяко приглушено шушукане, всяко разместване на мебели в стаята й само засилват нейните болки. Омаломощена от грипа и главоболието, Кори постепенно се унася в неспокоен сън.

Оливър Кромуел (1599-1658)

Оливър Кромуел е роден на 25 април 1599 г. в градчето Хънтингдън, Средна Англия. В семейството, в което израства, цари пуритански дух и ред. Вечер всички се събират край камината за прочит на Библията и поучения, водени от бащата. Библията говори за Божията правда и Божия съд, но също така за Божията любов и защита на слабите. През 1616 г. младият Оливър постъпва да учи в кеймбриджкия колеж „Сидни Съсекс“. А в Лондон среща хора с висок интелект и решителност, които водят борба срещу упадъка на държавността. Скоро те ще станат негови съратници в революционни действия.

Дългият парламент и Уестминстърският съвет

Речта на Филип Най пред Уестминстърския съвет
Речта на Филип Най пред Уестминстърския съвет

След смъртта на крал Джеймз през 1625 година, тронът на Англия се заема от синът му Чарлз І. Конфликтът между Чарлз І и пуританите се изостря до крайност. Съвсем неприемлив за тях се оказва бракът му с принцеса с католически убеждения, Анриет Мари, сестра на френския крал Луи ХІІІ. Новият крал повтаря грешките на баща си и управлява страната без парламент единадесет години. Пуританите са подложени на дискриминация, тежки глоби и открити преследвания, свързани с телесни наказания: рязане на уши и жигосване по бузите с инициалите S.L. (Seditious Libeller – противодържавен клеветник). Чарлз, който по титла е крал и на Шотландия, се опитва да се намесва в делата на Презвитерианската църква на тази страна, с налагането на Всеобщия молитвеник на Англиканската църква. Шотландците организират референдум против тази мярка, организират военни отряди и нападат Англия.

Обръщението на Блез Паскал

Когато се запознаваме с живота на гений като Леонардо да Винчи, притежаващ много таланти, ние го наричаме „ренесансова личност”. Една такава ренесансова личност е бил и французинът Блез Паскал (1623–1662 г.). Още като дете той показва изключителни способности, а в зряла възраст става изтъкнат математик, физик и изобретател. Неговите важни приноси в математиката са в областите на геометрията и диференциалното смятане, както и в разработването на теорията на вероятностите. Като физик той се занимава с изучаването на флуидите (течностите и газовете), а формулираният от него „закон на Паскал” стои в основата на хидравликата. Едва на 19 години Паскал конструира първия механичен калкулатор, а впоследствие изобретява още двадесет вида, наречени по-късно в негова чест „паскалини”.  Доскоро използваният в научните среди компютърен език PASCAL също носи неговото име.

Реформаторът Филип Меланхтон

Портрет на Меланхтон от Лукас Кранах

В историята на Реформацията този ден ще бъде записан с червени букви. На 16 февруари 1497 година се ражда един човек на мира, комуто е писано да живее в епоха на жестоки конфликти и да бъде разумен глас в един свят на бушуващи страсти. Той идва на бял свят в немското градче Бретен, близо до Карлсруе, и се нарича Филип Шварцерд. Фамилното му име на немски означава "черна земя" и самият той по-късно го превежда на гръцки като Меланхтон. С това име той ще стане познат на света и на идните поколения.

Джон Нокс и реформацията в Шотландия

Резултат с изображение за John Nocks

Протестантските идеи в Шотландия имат дълбоки исторически корени от времето на Джон Уиклиф и последвалото движение на лолардите.

Като първи проповедници с реформаторски възгледи и мъченици на вярата в Шотландия през ХVІ век могат да се посочат Патрик Хамилтън и Джордж Уишард. Но за утвърждаване на Реформацията в Шотландия най-ярко изпъква приносът на Джон Нокс (John Knox – 1514-1572). Нокс следва богословие в университета на Сейнт Андрюз, а след това е ръкоположен като католически свещеник през 1536 година. Скоро след това открива и приема реформаторските идеи.

Теофилакт е изпратен „на заточение“ в Охрид


Църквата „Св. София“ в Охрид, строена през XI век

Случвало ли ви се е да направите прекалено добро впечатление на някоя важна личност? Нещо подобно преобръща живота на византийския духовник Теофилакт. Преди 930 години, на 6 януари 1088 г., той произнася вдъхновена реч пред император Алексий I Комнин, изпълнена с хвалби към василевса и майка му Ана Даласена. Той приветства военните успехи на Балканите: оттег­лянето на норманите от адриатическото крайбрежие и потушаването на бунтовете в Тракия, вдигнати от еретици (богомили и павликяни). „Императорът е добър дипломат и истински служител на Църквата“, заявява Теофилакт. Но речта му има нежелани последици.

Страници

Subscribe to RSS - През този месец в християнската история