Редакционна: АПРИЛ

Тази година църковният календар показва едно интересно съвпадение. Докато Източната църква празнува Благовещение, Западната отбелязва Разпети петък. Това са точно двете събития, които отразяват началото и края на земния живот на Христос. Вероятно това може да ни помогне, вместо да се съсредоточаваме върху богословското съдържание на едно от тях (само по себе си полезно и напълно легитимно упражнение), да видим цялото в неговата пълнота.
Разбира се, неговото послание също не е нищо удивително ново – както казва известната, стара, евангелска песен, това е „чудната стара повест”, че Исус Христос се роди, живя и умря (и възкръсна) за нашето спасение. Но рамкирайки, и по този начин един вид подчертавайки, цялото земно съществуване на Спасителя, Благовещение и Разпети петък ни приканват да го видим като цялостна история – при това не история, случила се някога отдавна с някой друг, а като нашата собствена история. Понеже „Исус Христос дойде да спаси грешните, от които главният съм аз” (I Тим. 1:15), тези два момента ограждат (поне потенциално) историята на моето собствено спасение. Ние сме приканени да влезем в историята, един вид да я „приватизираме”, така че това, което се е случило някога, да има пряко отношение към нас сега. Това не е интелектуално упражнение, а разтърсваща опитност, която радикално променя целия живот на човека – и това е било характерното свидетелство на християнството от самото му начало.
Населили веднъж историята на Христос, получили спасението, което Той носи, нищо повече не изглежда същото. Без значение дали празнуваме Благовещение или Разпети петък „...най-хубавото от всичко е, че Бог е с нас” (Дж. Уесли).

Радостин МАРЧЕВ