Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (IV част)

В традиционните ислямски общества от Близкия изток и Северна Африка тече процес, който ще се отрази на всички общества в контакт с компактни маси мюсюлманско население. През 1948 г. този процес се катализира от решението на ООН за възстановяването на държавата Израел върху малка площ от територията на страната през Античността. Макар земите да са заселени слабо, арабските съседи реагират бурно и за броени дни нападат Израел. Новосформираната държава обаче успява да отблъсне нашествието и така започва поредица от войни за унищожението на Израел.

 

В първите десетилетия войните се водят под знамето на арабския национализъм, но постоянните военни успехи на Израел нанасят дълбоки щети върху тази концепция. Освен това правителствата на Египет и Йордания подписват мирни договори и установяват дипломатически отношения с израелската държава. В тази среда се заражда модерният ислямски фундаментализъм, който ще оказва мощно влияние върху целия свят. Той се изразява в завръщане към буквалното учение на Корана и хадисите и пренебрегване на натрупаните през вековете навици и умения за умереност и съжителство с други култури.

В края на 70-те години на ХХ век в шиитски Иран е установен ислямистки режим. Същевременно в богатите на петрол сунитски монархии се натрупва огромно благосъстояние, което позволява финансиране на ислямските общности в Европа, строеж на внушителни джамии и налагане на враждебното към западното общество салафитско учение. В тази среда се зараждат ислямистките военизирани групировки. Някои от тях като сунитската „Хамас” и шиитската „Хизбула” действат главно срещу израелската държава, но извършват терористични актове и далеч извън пределите на Близкия изток. Други като „Ал Кайда” са настроени срещу целия западен свят. В началото на XXI век се извършват зрелищни нападения с хиляди жертви в САЩ, Испания и Великобритания. В отговор водени от САЩ коалиции от западни страни и съюзници от Близкия изток повеждат военни кампании срещу режимите, контролиращи логистичната база на терористичните мрежи. След окупацията на Афганистан се предприема твърде спорна окупация на Ирак, която внася нова енергия във фундаменталистката пропагандна теза за западен кръстоносен поход срещу исляма.

В началото на второто десетилетие на XXI век идва т.нар. Арабска пролет – протестно движение на младите срещу автократичните режими в техните страни. Тези събития помитат управляващите в Тунис, Египет и Либия, а в Сирия режимът на Башар Асад повежда война срещу населението. Макар Арабската пролет да започва като движение за демокрация и модернизация, скоро ислямски фундаменталистки групи овладяват навсякъде движението за промяна. Така в Тунис и Египет се завръщат представители на старите автократични режими, а в Сирия, Либия и Йемен ислямистки групировки унищожават държавността и завладяват територии. В тази среда в Сирия се създава т.нар. Ислямска държава с претенциите да бъде новият Ислямски халифат. Скоро тя завзема и обширни площи в Северен Ирак. 

С разрастването на военните конфликти набира сила и мощен миграционен поток. Около една четвърт от населението на Сирия напуска страната и преминава в Турция, Йордания и Ливан. Стотици хиляди хора от Либия поемат на лодки и корабчета през Средиземно море към островите на Италия. Този маршрут привлича и хора от редица африкански страни като Сомалия, Судан и Нигерия (с граждански войни от десетилетия), Етиопия и Еритрея (с насилнически режими) или ЦАР, Чад и Мали (с ужасяваща бедност). Мигрантският поток към Европа придобива застрашителни размери, а броят на желаещите да емигрират достига десетки милиони.

През лятото на 2015 г. прекаралите няколко години в Турция сирийски мигранти масово потеглят към гръцките острови в Егейско море. Без да спазва задълженията си по Дъблинското и Шенгенското споразумение, претърпялото унизително поражение в преговорите за дълга  с Европейската комисия гръцко правителство товари мигрантите на кораби и автобуси и ги стоварва на македонската граница, за да продължат към Западна Европа. В тази обстановка германският канцлер Ангела Меркел прави изявление, че Германия ще приеме всички желаещи убежище сирийци и иракчани, без да има ограничение на броя. Това изявление дава стимул на безпрецедентен миграционен поток. Освен сирийци в потока се включват стотици хиляди мигранти от Афганистан, Пакистан, Северна Африка. Развива се мощна индустрия за трафик на хора, чиито обороти достигат милиарди долари. Стотици хиляди семейства, родове и общности изпращат млади мъже към Германия с надежда по-късно те да изтеглят и близките си.

Кадрите с колони от млади мъже по магистралите на Европа пораждат тежки асоциации със събития от миналото. Някои държави като Унгария, Чехия, Словакия и Полша категорично се противопоставят на политиката на безконтролно и неограничено приемане на мигранти. От друга страна, кадрите на удавени в Егейско море деца предизвикват вълна от съчувствие в Западна Европа. До края на 2015 г. в Европа пристигат около милион и половина души, значителна част от които не са регистрирани и чиято самоличност и история не може да се установи. В контекста на тези събития на 13 ноември са осъществени серия от терористични атаки в Париж, довели до гибелта на над 130 души. Част от нападателите са граждани на европейски страни с мюсюлмански произход, които са се включили в армията на Ислямска държава, а после са се придвижили незабелязано обратно с мигрантския поток. 

В новогодишната нощ в няколко германски града организирани групи мюсюлмански младежи нападат, ограбват и извършват блудствени действия и изнасилвания на германски жени. След като случаите придобиват гласност, се оказва, че пострадалите жени са близо 500. Тези събития, както и несекващата миграционна вълна, водят до засилване на натиска върху европейските лидери за промяна на политиката на безпрепятствен достъп. Европейската комисия води преговори с Турция да възпре мигрантския поток в замяна на щедро финансиране, осигуряване на безвизово пътуване на турските граждани в Европа и ускоряване преговорите за присъединяване на страната към ЕС. Редица европейски страни не са съгласни с такъв подход и настояват Европа да възстанови със собствени сили изпълнението на правилата за достъп до територията на европейските държави съгласно договорите от Дъблин и Шенген.

Тази ситуация води до ръст в подкрепата на антиевропейските партии. На местни избори в четири германски провинции антиевропейската Алтернатива за Германия получава между 12 и 24% подкрепа. Социологическите проучвания във Франция показват, че предстоящите президентски избори ще бъдат спечелени от кандидатката на антиевропейския Национален фронт Марин льо Пен. Националистическите партии преживяват подем навсякъде. По всичко личи, че Европейският съюз е изправен пред най-сериозната криза за съществуването си. На този фон в Брюксел се осъществяват нови терористични нападения, извършени от воювали за ИДИЛ белгийци. Загиват десетки, ранени са стотици. 

Европа е изправена пред няколко различни пътища. Все по-реална изглежда перспективата за постепенна ислямизация на континента. До десетина години в някои европейски градове мюсюлманите ще са мнозинство. А доскоро това звучеше немислимо. От друга страна, голяма част от европейския елит смята, че мюсюлманското население ще ускори развиването на мултикултурно общество, в което влиянието на традиционните мирогледни системи ще отпадне и ще се установят хармонични отношения, преодолели историческите противопоставяния. Друг възможен път на развитие е затварянето на националните държави в собствените им граници, разпад на Европейския съюз и възраждане на националистическите модели на обществено устройство.

Всеки от тези варианти и съчетанията помежду им предполага драматични промени в познатата ни европейската действителност.

П-р Момчил ПЕТРОВ

 

 

--------------

Статията е последна четвърта част от поредицата на п-р Момчил Петров.