Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (III част)

В хода на сложния и мъчителен процес на реформация възниква и църковният плурализъм в рамките на християнската религия. Тридесетгодишната война между противостоящите коалиции довежда до практическо обезлюдяване на обширни територии в сърцето на европейския континент, без да доведе до съкрушително преимущество на нито една от страните, и завършва с Вестфалския мирен договор от 1648 г. Заложеният в Аугсбургския мирен договор от 1555 г. принцип Cuius regio, eius religio („Който управлява, определя и религията на своите поданици“) във Вестфалския договор се трансформира в право на християните да изповядват форма на религия, различна от тази на владетеля. Процесът на плурализъм и многообразие в рамките на едно общество се задълбочава вследствие на осъществената през XVII век в Англия Пуританска революция и утвърждаването на нейните постижения чрез Славната революция и Акта за толерантността през 1689 г. 

 

Този процес се оказва начало на по-мащабна трансформация на мирогледа и ценностите на европейците, който обобщено наричаме Просвещение. Плурализмът и толерантността прекрачват границите на богословските различия и се разпростират върху възгледите за общественото устройство, разбирането за света и всички области на човешкото познание. Относителната свобода на мисълта и изразяването води до бурно развитие на естествените науки, което скоро позволява значителен напредък в технологиите и съответно дава началото на процес на постоянно нарастване на благосъстоянието на европейските народи. Европейските нации се разпростират върху слабо населените американски и австралийски континенти и установяват колониално владичество върху обширни части от Африка, Азия и архипелазите в Индийския океан. 

В края на XIX и началото на XX век европейската цивилизация изглежда неоспорим хегемон на света. Всички значими събития в областта на идеите, научните открития или общественото развитие, които влияят на историята на света, се случват в нейните рамки. Европейските държави изпадат в тежка борба за национално надмощие помежду си, което води до избухването на най-опустошителната война, позната на човечеството до този момент. Християнският мироглед се превръща по-скоро в културен фон, а водещите сили в света на идеите са национализмът, рационализмът и секуларизмът. Наред с превръщането на националната принадлежност във водеща ценност и признак на идентичност, все по-силно влияние придобива идеята за класовата принадлежност и класовата борба.

След Голямата война (Първата световна война) и свързаните с нея жертви, страдания и промени в начина на живот за продължително време идеята за класовата борба и национализмът се трансформират в тоталитарни идеологии – комунизъм и националсоциализъм, които успяват да наложат тотално управление в две от големите европейски страни – Русия и Германия. В друга част от западните държави фокусът на обществените промени се насочва към развитие на теорията и практиката на човешките права. След забраната на робството, премахването на имуществения ценз и разпростирането на избирателните права върху всички пълнолетни мъже през XIX век, в следващите десетилетия последователно са установени правото на начално образование за всички деца, правото на нормиран работен ден и почивка на наемните работници, както и избирателните права на жените. 

Завършен е процесът на изграждане на модерни държавни институции с ясно разграничени функции между изпълнителната, законодателната и съдебната власт и взаимен контрол помежду им. 

Този спектър от идеи и практики оказва сериозно влияние върху останалия свят, както и върху основния геополитически опонент на Запада – света на исляма. След края на Първата световна война последният ислямски халифат – Османската империя, престава да съществува, а на нейно място в сравнително кратък период възникват няколко национални държави. 

Самата идея за на-ционална държава, както беше показано в изложението, е след-ствие на европейското влияние. 

Най-последователно    протича този процес в създадената на полуостров Мала Азия национална дър-жава на турците. Под ръководството на Мустафа Кемал Турция осъществява дълбоки реформи в стремежа си да изгради общество по западен образец. Създадени са модерни институции и законодател-ство по европейски образец, ислямската религия е отстранена от държавните институции, дори арабската писменост е заменена от латиницата. Макар и не толкова категорични, подобни процеси протичат в почти всички новосъздадени държави с преобладаващо мюсюлманско население. 

Тази тенденция се задълбочава след Втората световна война, чийто край ускорява разпада на колониалната система. Западният свят е разделен между тоталитарен комунистически блок, доминиран от Съветския съюз и капиталистически държави. Ожесточената надпревара между двата лагера се пренася и на територията на националните държави от Третия свят, като се полагат усилия всяка от страните да сътрудничи на някой от съюзите. Това допълнително допринася за модернизацията и навлизането на принципите на Просвещението в страните с ислямска култура. Отново този процес е най-изразен в Турция, която става член на военния Атлантически съюз (НАТО). 

В същото време налице е нов процес на миграция към европейските страни от бившите им колонии, жителите на които ползват привилегировани права за заселване в бившите метрополии. Мигрантите се ползват в пълна степен от свободата на словото и съвестта в европейските държави и скоро в редица страни възникват мигрантски общности, които в голямата си част съхраняват своята религия и култура. Заселниците придобиват пълноправно гражданство и от тях се очаква лоялност към държавните институции и закони, а не към традиционната европейка култура. 

Постепенно се налага теорията на мултикултурализма, според която европейските нации са съставени от множество възприемани като напълно равностойни и равноправни религии и култури. Според тази концепция религиозното и културното многообразие не би трябвало да се отрази на жизнеспособността на нацията, защото всички граждани ще са лоялни към националните институции и законодателства. Заедно с очакването за непрекъснато намаляващо влияние на религията в обществото се предполага, че личностната идентичност ще зависи все повече от категории като професия, таланти и лични интереси и все по-малко от традиционната култура. 

Така за първи път в историята на Западна Европа в нейните градове се появяват компактни мюсюлмански общности. В същото време бурно развитие търпят така наречените позитивни права – правото на осигурено здравеопазване и социална защита като пожизнена пенсия за възрастните, гарантирано жилище, гарантирани средства за препитание и комунални услуги и т.н. Изграждането на социални държави дава допълнителен стимул на нови мигранти да потеглят към Западна Европа, а нуждата от работници за процъфтяващата индустрия кара страни като Германия да сключват специални споразумения с държави като Турция, по силата на които стотици хиляди нови преселници пристигат в Европа.

--------

Статията е трета от общо четири части на това изследване.