Настоящата миграционна криза в историческа перспектива (II част)

 В началото на VII век на Арабския полуостров възниква едно явление с религиозно, политическо и социално измерение, което ще окаже значително влияние върху европейската цивилизация. Темповете, с които ислямът завладява Средиземноморието и светкавичната промяна на социалния, културния и религиозния ред, които осъществява, дълбоко контрастират с всяко познато до този момент въздействие на религиозно движение. Разрастването на исляма е явление, напомнящо на завоевателните походи на античните световни империи, но поддържането на тотална идеология, която обхваща всички области на живота в завладените територии, го превръща в явление без прецедент.

Буквално в рамките на няколко десетилетия Халифатът (както се нарича новата формация) овладява източното крайбрежие на Средиземно море, Северна Африка, Сирия, Светите земи, Персия, части от Индия и обширни територии в Централна Азия. Ислямските армии навлизат в полуостров Мала Азия, както и на Пиринеите. 

Практически последователите на новата религия са в постоянна война със съседите си. Всяко прекратяване на военните действия срещу един от тях е последвано от нов военен поход в друго направление. Халифът е както върховен лидер на новата религия, така и политически лидер на държавата и върховен главнокомандващ. Всъщност държавата не се различава като обхват от религиозната общност – Уммата. Познатото от християнството разделение между държава и църква при исляма е неразбираема концепция. 

Цел на ислямската експанзия е практически целият свят. Териториите, овладени от Халифата, са разглеждани като Дар-ал-ислам („земя на мира“), а териториите, които все още не са превзети, са наречени Дар-ал-харб („земя на войната“). Войната, при която светът се покорява на исляма (Джихад) е свещена, а участието в нея се възприема като върховен дълг на всеки последовател на исляма. В завладените територии се налага устройство на обществото съгласно ислямския закон – шериат. Макар да са жертви на масови кланета, заробвания и разселвания, християните и евреите като представители на религии, използвани в Корана под различна форма, имат правото да запазят вярата си. Условието е да се примирят с подчиненото си положение и заплащат специален данък – джазие. 

Първите успехи на съпротивата срещу ислямската експанзия са при обсадите на Константинопол, като през 716 г. в защита на византийската столица решаващ принос има и българският владетел Тервел. На запад арабите са спрени през 732 г. при Поатие, днешна Франция. Макар в следващите десетилетия експанзията към Европа да е спряна, като някои територии като Мала Азия са освободени, ислямът запазва властта си върху огромната част от завладените земи. 

Скоро тези земи преживяват политическа децентрализация и се появяват различни политически центрове, като ислямът временно престава да изглежда толкова хомогенен и могъщ, след появата на вътрешни разделения и противоборства. Осъществява се и известен културен обмен между Европа и ислямския свят – произведенията на древногръцките философи са преведени на арабски, както и различни научни трудове от Античността в областта на медицината, математиката и астрономията. Тече и богословски дебат, в хода на който християните опознават новия си опонент, когото първоначално считат за еретична интерпретация на библейското откровение.

Но този период на относителен мир не довежда до заличаване на бездната между Европа и ислямския свят и още по-малко до някаква интеграция на ислямските владения в общото европейското културно и религиозно пространство. 

Вълните от ислямска експанзия срещу Европа са подновени през XI век, когато водещата сила са селджук-ските турци, а полуостров Мала Азия завинаги е изгубен. Много по тежки са резултатите от нашествието на османските турци, когато в периода от средата на XIV до средата на XVI век последователно са завладени България, Сърбия, Византия, Албания, Влашко, Хърва-тия и Унгария, като настъплението е спряно в сърцето на Европа пред стените на Виена. 

В същото време в продължение на няколко века Испания е освободена от ислямско владичество. Именно в тези земи със значителна концентрация на арабско население твърде ясно се вижда дълбокото разделение между двата свята. Огромната част от ислямското население напуска полуострова след победата на Реконкистата, защото не желае да живее под управлението на „неверници“. 

В известен смисъл съдбата на мюсюлманите, останали да живеят в Испания, показва, че това нежелание е основателно. В ход е процес на доброволна и насилствена християнизация, като следствие от него между 5 и 10% от населението са т.нар. мориски – приели християнството араби, които обаче съхраняват своя език, облекло и традиции. През 1609 г., почти 150 години след края на Реконкистата, със специален указ те са принудени да напуснат Испания. 

Болезнените ситуации са налице и при освобождаването на завладените от османците християнски земи в Източна Европа. Турското и друго мюсюлманско население изцяло напуска освободените земи в Унгария, Хърватска, Сърбия и Гърция до средата на XIX век. Макар Берлинския договор изрично да полага грижи за статута на мюсюлманите в България, огромната част от тях също напускат, защото не желаят да живеят извън ислямския Халифат. 

От друга страна през XIX век Франция и Англия установяват колониално управление над Северна Африка, а между двете световни войни и в Близкия изток. Въпреки че тяхното управление успява да създаде тънка прослойка от местен елит, споделящ европейски светоглед, европейските колонисти като цяло остават чужда и отделена част спрямо местното мюсюлманско население. Така след близо 1300-годишно противопоставяне и дълги периоди на взаимно проникване Европа и ислямът остават две различни, антагонистични цивилизации, практически обитаващи различни светове. 

Нова перспектива за възстановяването на общото културно пространство и изграждане на обща идентичност дава развитието в Европа на нови философски идеи, както и свързани с тях комплексни разбирания, които ще се превърнат, след гръцко-римската Античност и християнството, в трети стълб на европейската цивилизация. (Следва)

-------------

Статията е втора от общо четири части на този материал.