Как се появява протестантството в България

Обикновено началото на една християнска мисия сред друг народ и култура се предшества от сериозно предварително проучване и подготовка. Историята на ранното протестантство в българските земи е по-скоро изключение. Усилията на различни протестантски дейци в периода от 20-те до края на 50-те години на XIX век са насочени главно към изготвянето на разбираем превод на Библията на съвременен български език и към нейното разпространение сред населението. А първите им стъпки в това епохално дело са били почти случайни с оглед на техните предпоставени цели на Балканите.

Протестантската дейност по българските земи е изцяло резултат от голямото мисионерско движение в Америка и Англия от XIX в. Малко след края на Наполеоновите войни (1815 г.) английски и по-късно американски мисионери се отправят към Османската империя, привлечени от библейските земи и водени от стремежа да обърнат към Христовата вяра евреи и мюсюлмани. В опит да разширят своето поле в Цариград и в Мала Азия, те пътуват из Южните Балкани и установяват, че тук живее многоброен народ (по различни техни оценки, между 4 и 6 милиона души), който е с традиционно православно вероизповедание и не е гръцки или арменски. Първите подробни доклади за българите дава Бенджамин Баркър, агент на лондонското Британско и чуждестранно библейско дружество в Леванта1, чиито пътешествия между 1822 и 1832 г. го отвеждат в няколко живи възрожденски центъра като Сливен, Пловдив, Самоков и Узунджово2. Впоследствие той ще се застъпи настоятелно за превод на Светото Писание на съвременен български език.

Междувременно в Санкт Петербург е учредено Руското библейско дружество (1813 г.) с основна цел „разпространението на Стария и Новия Завет из Руската империя на всички възможни езици“ (по думите на председателя, княз Голицин). В южните провинции на империята, по Северното Черноморско крайбрежие и в Бесарабия, живеят също гърци и българи. Един от двигателите на дружеството, шотландецът Робърт Пинкертън, предприема пътуване до Одеса и след срещите си там проучва възможностите за превод на Библията на съществуващите славянски езици, включително на български. Търсенето на подходящ преводач, не без съдействието на Вселенския патриарх и с препоръките на гръцкия Търновски митрополит Иларион, най-сетне завършва успешно през 1835 г. – със задачата се заема монахът Неофит Рилски. Така през 1840 г. се стига до издаването на първия висококачествен превод на целия Нов Завет на съвременен български език.

Представители на библейските дружества (т.нар. библейски книжари) пътуват като разпространители на християнска литература през българските градове и села и скоро започват да докладват за продажби на българския Нов Завет в учудващо голям размер. Това повишава интереса и вниманието на Американския борд от пълномощници за чуждестранните мисии3 в Смирна (Измир) и в Цариград към българите. Илайъс Ригс е първият протестантски мисионер, който научава български език и дори съставя българска граматика (1844 г.). Около 15 години по-късно е създадена и специална мисия за работа с българите. От 1852 г. насетне с темата се занимава и Мисионерското дружество на Методистката епископална църква. Докладите за тъй успешните продажби на Новия Завет карат двете мисии, конгрешанската и методистката, да обмислят все повече създаването на мисионерски станции в България с постоянна заетост. След края на Кримската война (1856 г.) всички условия за започването на тази съвместна работа, изглежда, са налице.

От този период е известно и името на първия български протестант, Гавраил Илиев (1820-1909 г.). Още през 40-те години на XIX в. той редовно четял Новия Завет и говорел много с хората около него по въпроси на вярата. През 1852 г. е даден на съд като „протестант“ и с такова обвинение вероятно даже е задържан за известно време. По-късно пътува като библейски книжар на Британското и чуждестранно библейско дружество и накрая става първият назначен от мисионерите български проповедник: в Свищов през 1865 г.

През десетилетието до 1870/1871 г. трудно се разгръща постоянна мисионерска дейност, което води до отрезвяване след предходните високи очаквания. Дейците на двете мисии започват да осъзнават, че големият наплив за купуване на български Нов Завет произтича не толкова от духовен глад за Божието слово, колкото от копнежа за българска литература, която по това време е оскъдна, и то на високи цени. Въпреки това работата на мисионерите дава своите първи плодове. Те провеждат редовно богослужения и библейски уроци в собствените си къщи. С течение на времето възникват повече или по-малко устойчиви малки групи, които редовно слушат проповедите на мисионерите и отчасти все повече приемат тяхното учение. Все пак, тъй като целта на мисионерите категорично не е прозелитизмът, техните поддръжници отначало и най-често не се отделят от традиционната Православна църква. Понякога да се обявят публично за протестанти за тях е начин да избегнат, до известна степен, дискриминация от останалото население. Голям проблем е например, че на тях или на техни близки се отказва погребение в православното гробище. Тогава единственият изход е да се обърнат към турските органи на властта и да се самоопределят като протестанти. Това им дава определени права, понеже от 1850 г. в Османската империя протестантите официално са признати като група от населението, „протестантски миллет“.

Големият успех на протестантската дейност в този период е списанието „Зорница“. Създадено през 1864 г. от методисткия мисионер д-р Лонг и издавано под негова редакция в Цариград до 1872 г., то не само e първото евангелско българско списание, но и първото българско духовно списание изобщо. То е предназначено за мъже и жени, както и за всички възрастови групи. Чрез разискването на морални, църковни, политически и културни въпроси, „Зорница“ определено допринася за образованието. От началото на 1876 г. тя започва да излиза всяка седмица като вестник и между 1885 и 1890 г. е дори най-тиражният и най-широко разпространен български седмичник.

Текста състави: Тодор ВЕЛЧЕВ

По материали от книгите „За разпространението на Христовата вяра“ на Симоне Флад (С., 2015, изд. „Верен“) и „Библията и българското Възраждане“ на Джеймс Ф. Кларк (С., 2007, изд. „МаК“).

Бележка на редакцията 
1. Страните от Източното Средиземноморие – Б.пр.
2. Селище близо до Хасково, където се провеждал голям ежегоден панаир. – Б.р.
3. Американският борд е бил преди всичко мисия на американските конгрешански църкви. – Б.р.