Евангелска херменевтика

Обичайният консервативен евангелски метод за работа с Писанието, особено що се отнася до морални въпроси, е да извлича от конкретния разглеждан пасаж стоящите зад него „надвременни” принципи или наставления, които са изразени в културните, специфични условия на времето, и след това да зададе въпроса как те следва да се изразят по подходящ за съвременните условия начин. Независимо от критиката този подход остава същностна част от нашата херменевтика. Проблемът е как да определим кое е културно или свързано с конкретните условия и кое има универсална валидност. Той възниква, когато нещо, за което може да се смята, че е свързано с конкретното време, е оправдано в Писанието посредством използването на богословски принцип. 

Друг популярен подход приписва на Писанието един по-широк авторитет – този на историята и метанаратива. Според това виждане, фундаментални в Писанието са интерпретацията на историята и действащият чрез тази вярна и валидна история Бог, който като Създател и Изкупител работи за човешкото спасение. Така Библията не ни дава толкова детайлни наставления за поведение колкото един модел, който трябва да формира нашето собствено поведение.

Ако използваме единствено този подход, неговите слабости са очевидни. Но ако го съчетаем с първия подход, той подчертава, че наставленията за поведение трябва да се разглеждат и разбират в светлината на цялостната история. Писанието трябва да се тълкува чрез Писанието. Всички твърдения в Писанието трябва да се тълкуват в светлината на цялостния контекст на библейската история. Този подход приема сериозно необходимостта да видим един „център” или „кулминация” на библейското откровение и в неговата светлина да оценим настоящото значение на отделните части. Именно поради този принцип ние приемаме, че голяма част от законовите учения в Стария завет са намерили своето изпълнение в Христос и вече са неприложими за християните.

Един трети принцип осъзнава, че е възможно да има растеж и развитие както в доктрината, така и в етичните изисквания отвъд изричната буква на писаното Откровение. Признанието, че робството е несъвместимо с християнската вяра, отива отвъд конкретното учение на Писанието, като в същото време е напълно библейско. Сега ние разбираме (нещо което библейските автори не са били в състояние напълно да направят), че робството е несъвместимо с библейското виждане за сътвореното и изкупено човечество. И библейското твърдение, че всяка власт е от Бога, не е попречило на християните да защитават демокрацията – включително и универсалното избирателно право.

Ние трябва да се придвижим отвъд буквата на Писанието, когато траекторията на библейското учение ни отвежда отвъд това, което Писанието казва изрично и изисква да разберем, че някои свързани с културата библейски учения и заповеди не са повече обвързващи. Всички признаваме, че християнското откровение ни отвежда далеч отвъд старозаветното откровение и прави някои негови аспекти невалидни. По аналогия растежът в разбирането на християнското откровение под постоянното водителство на Светия Дух ни кара да прилагаме някои културно специфични части от Новия завет по начин, който не компрометира неговия абсолютен авторитет за нас. 

Всичко това в никакъв случай не е начин да се отървем от библейските пасажи, които съвременните читатели не харесват. Комбинацията от (1) търсенето на основни богословски и етични принципи, (2) тълкуването на отделните пасажи в светлината на цялото Писание и (3) разбирането, че съществува определен прогрес в откровението, е метод за тълкуване, който се основава на самата Библия.

-- Хауърд Маршъл

 

----------------

Howard Marshall
Проф. Й. Хауърд Маршъл е един от най-видните съвременни евангелски богослови. След като в декемврийския брой отразихме смъртта му, настъпила на 12 декември 2015 г., тук публикуваме негов материал.

Бележка на редакцията
Текстът е част от статията Mutual love and submission in marriage: Colossians 3:18-19 and Ephesians 5:21-33. Тя е публикувана в Ronald W. Pierce, Rebecca Merrill Groothuis, Gordon D. Fee, Discovering Biblical Equality: Complementarity Without Hierarchy, IVP Academic, 2005.

Материалът е подготвен от Радостин Марчев.