Благословен, който идва в името Господне

Фокусът на априлския брой на “Зорница” тази година съвсем естествено се отнася към празника Цветница (на 24 април) и към събитията, свързани със влизането на Господ Исус в Ерусалим. Цветница се свързва с разцвета на пролетта. Зимата като че ли се колебае  да си отиде, но виждаме – пролетта е вече тук и нищо не може да я спре!

Царството идва! 
Така нищо не може да спре и Божия план за обновяването на света, за Новото Творение, за идването на Божието царство на земята! Дори и да ни се вижда, че се бави, Царят на царете следва Своя неумолим път към тази цел. Този път Господ Исус предприема малко преди 2000 години  и ние знаем за Неговата битка с каменните сърца на еврейските водачи зад стените на Ерусалим и за решителния бой извън стените на Ерусалим, чрез смъртта на Кръста заради нашето изкупление. Битка, която спечелва  още тогава, за да можем ние днес заедно с милиони по света да честваме Входа Господен, да Го посрещнем и следваме с тържествени възгласи: „Осанна! Благословен, Който идва в името Господне!“. 
Но нека си спомним една малка подробност. Още тогава близо до вратите на древния Ерусалим, във Витфагия, при Елеонския хълм Господ Исус издава заповед: "Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги докарайте. И ако някой ви каже нещо, отговорете: На Господа трябва" (Мат 21:2-3).
Исус изрича тази заповед така, както един военачалник би реквизирал всяко частно превозно средство във време на война, ако то е необходимо за успешното провеждане на военна операция.  Той ще дойде и ще влезе в Ерусалим с абсолютното съзнание на Цар. И ще предизвика едно голямо множество от хора да Го приемат като цар. А в древната юдейска традиция при тържествени шествия царе и царски синове са яздили не на коне, а на магарета. И пророк Захария очаква подобно шествие във времето на Месията.
Учениците се подчиняват на заповедта, без да задават никакви въпроси. Някой би казал, че Учителят своеволно присвоява чужда собственост. Но те все повече усещат, че Исус действа винаги според законността на Божията правда и според законите на Царството, за което говори с неотразима власт.    
(Питам се, какво от това, което притежаваме, бихме дали, ако знаем, че ще послужи на Господа за Божието царство?) 

Как участваме днес в Цветница?
Време е да си зададем и такъв въпрос: Как участваме в днешно време в празника на Цветница? Като красива традиция, като религиозен театър, като още един повод да си сложим новите дрехи? Дали множествата, които посрещат Исус като Месия,  не са били излъгани? Дали не са били обхванати от прибързан религиозен ентусиазъм? Някои мислят, че същите тези ще викат по-късно: „Разпни го!”. Аз мисля, че онези, които са притискали Пилат да осъди на смърт Исус, са били други хора. Няма как душата ти да бъде обхваната от властта на Христовата царственост и след това лесно да Му измени. 
Приятели, ние имаме от години възможност да вървим и пред Господа, и след Него. Не свикнахме ли твърде много с привилегията да го посрещаме в нашите храмове,  неделя след неделя, празник след празник, Цветница след Цветница…? Дали е  завладял в дълбочина  нашите сърца и дали  сме направили от тях олтар и трон за Него…?
А ако има някой, който усеща, че Господ Исус върви право към стените на неговото сърце, нека не  бяга от този завладяващ Вход Господен. Приятелю, това е най-прекрасното нещо, което може да ти се случи! Защото така ста- ваш съучастник на Божия план не само за промяна на твоя живот, но и за промяна на целия свят. 

Готови ли сме да продължим с Него? 
Идва ред на следващия въпрос – дали сме готови да продължим с Него към стените на Ерусалим. Дали сме готови да продължим с Него към стените на един студен и надменен свят, който мисли, че Той е мъртъв. 
Със сигурност Господ Исус не върви към този свят, за да бъде разпнат втори път. Със сигурност Той не иска да бъдем разпнати ние. Но очаква, като вървим с Него, да носим клончета свежест, цветя на радост, ухание на пролет на този свят. Това, разбира се, е подвиг в свят на толкова грях, страдания и мъка. Това е подвижничество, на което сме призовани. Ако сме осъзнали привилегията да придружаваме Господа на силите в този свят с всичките му предизвикателства, Той е обещал, че ще ни даде сила да устоим в този поход,  и ще  влезем с Него в Новия свят, който се нарича  Новият Ерусалим. Нека влезем в Новия Ерусалим  в името Господне!

 

П-р Данаил ИГНАТОВ