Стих на месеца

Ако и да сме мнозина, ние сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме. I Коринтяни 10:17

Има много и различни начини да гледаме на живота около нас. Краят на лятото често е време, когато сутрин се събуждаме с остро чувство на неудовлетвореност – от току-що (твърде бързо) свършилата отпуска, от завръщането към еднообразните и често стресиращи домашни и работни задължения, от незадоволителната заплата или просто от това, че се налага да ставаме твърде рано, когато все още ни се спи.

Или пък можем да се събудим с благодарност за новия ден, който още веднъж ни е подарен; изпълнени с удивление, че сме едно „страшно и чудно направено“ (Псалм 139:14) Божие чудо, което на свой ред е поставено сред безкрайно множество други чудеса, всяко от които е „твърде добро“ (Битие 1:31). И най-вече заради това, че познаваме истинския Живот (1 Йоан 5:20).

Двамата вестоносци тичат с всички сили. Гражданската война е приключила. Отново идат мирни времена. Етиопецът си пробива път напряко по нанадолнището през гъсти лесове и едва проходими шубраци. Евреинът е поел по течението на голямата река и сетне на изток по левия ѝ ръкав Явок. Макар по различни маршрути, двамата са устремени да донесат добрата вест на възрастния монарх.

Гражданската война

Опитът за държавен преврат се е провалил. Броени месеци по-рано един от синовете на царя се е преместил от столицата в южното градче Хеврон и е обявил претенциите си за престола.

Годината е 985-та преди Христос. Младото царство се разкъсва от междуособици. Отношенията между Авесалом и цар Давид са студени. Току-що завърнал се от тригодишно политическо убежище в родината на майка си, Авесалом е амбициран да се възцари над Израил вместо баща си. С подривни интриги той успява да подкопае авторитета на Давид и да увлече след себе си голям брой нищо неподозиращи юдеи.

Предрешен и босоног, от страх за живота си, Давид се измъква от столицата, заръчвайки на свещеник Садок да пази Господния кивот. На Елеонския хълм с верните си хора той плаче горестно, а сетне заминава на североизток и се укрива в трансйорданската крепост Маханаим. Скоро войските на Авесалом ги последват. Братоубийствени сражения окървавяват Ефремовата гора – хълмиста местност северно от убежището на цар Давид.

Разделена на три отряда, опитната царска войска съумява да притисне хората на Авесалом в неудобните за битка гъсталаци. Самият претендент за престола по нелеп начин се озовава оплетен за дългите си коси в някакви клони. Въпреки изричните указания от Давид да бъде запазен животът му, царският пълководец Йоав на своя глава решава да промуши в сърцето безпомощно висящия Авесалом. С това гражданската война от II Царе 15-18 глави приключва.

Форма за търсене

Актуални статии

Повече от кой тип материали бихте се радвали да видите в „Зорница“ през следващата година?