Стих на месеца

Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ (Лука 2:11)

През декември отбелязваме Деня на Библията. Прекрасен повод да си припомним ценността на Божието слово. Да се замислим как вдъхновените свише страници могат да променят живота ни. И за пореден път да благодарим на Бога, че го имаме преведено на български.

Декември е и месецът на очакването. Търговски центрове засияват празнично. Огромни елхи се отрупват с празни подаръци пред градската община. Разноцветни светлинки започват да премигват от прозорци, балкони, входове.

Властите обявяват дните за почивка и отработване. Фирмените счетоводства се подготвят за приключване на годината. А роднините ни вече правят сметка какви средства да заделят за подаръци. Предпразничната треска се задава.

Очакването е полезно на различни равнища. То спомага за нагнетяването на напрежението. Подбужда апетита към предстоящия празник. Създава тръпка за времето с близките ни.

И именно там, между треската и тръпката, е скътан денят със скъпоценната вест, че в нашето ежедневие е пробил лъч от небесата. Денят на Рождество – когато немощен бебешки плач ще възвести новата ера на замята. Денят на Въплъщението – когато Вечният пристъпва във времето. Денят на Благовестието – когато се ражда спасението на света.

 

Ден на радост и възклицание.

Ден с надежда и нови мечти.

Мракът с тягостните ридания

е пробит от ведри лъчи.

 

Днес Творецът проплаква в обора.

Днес Безтленният ражда се в плът.

Дланта, простряна към всички хора,

ще пробием ли и този път?

(* Стиховете са на автора)

Всеки, който се е занимавал с история на доктрината знае, че огромната част от споровете през първите няколко века на Църквата са свързани с христологията – личността на Исус Христос. По-конкретно една значителна част от тях са свързани с въпроса, какво означава, че Бог е станал човек. Още в самото начало Църквата отхвърлила като напълно неприемлива възможността Исус само да е изглеждал като човек и да е страдал само привидно – виждане, което става известно като докетизъм. Неговото тяло, телесни нужди, смърт и възкресение били съвсем истински.

Но с това въпросът съвсем не бил решен окончателно. Защото, признавайки действителността на тялото на Христос, християните бързо осъзнали, че човек все пак не се състои само от тяло. Така някои (напр. Аполинарий от Лаодикея, 4 в.) достигнали до извода, че в човешкото тяло на Господа обитавало предвечното Слово, заемайки мястото на човешката душа и ум. Църквата обаче отхвърлила и това виждане настоявайки, че каквото и да е мястото на второто лице на Троицата в същността на Богочовека Христос то последният притежава истински, човешки ум и душа.

Третият сблъсък се състоял през 6-7 в. когато било отхвърлено виждането, че Христос притежава само една воля (монотелизъм). Колкото и объркващо да звучало християните изразили своята вяра в наличието на две воли в Христос свързани с двете различни природи – божествената и човешката. В същото време Църквата ясно подчертала, че Христос не се състои от две различни личности, а само от една, „в две природи (които съществуват) без да се сливат, без да се изменят, без да се разделят и разлъчват една от друга. Различието между природите по никакъв начин не изчезва от този съюз, а обратното, различните свойства на природата се запазват непокътнати. (Двете природи) се обединяват в една личност и една ипостас. Те не са разделени и разлъчени в две личности, а (образуват) единия Син, Единородния, Бог, Слово, Господ Исус Христос.” (Халкедонски символ на вярата, 451).

Форма за търсене

Актуални статии

Повече от кой тип материали бихте се радвали да видите в „Зорница“ през следващата година?