Стих на месеца

Не сте приели дух на робство,  та да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение,  чрез който и викаме:  „Авва, Отче!“

Работа и почивка

Лятото е интересен сезон. Ежедневните горещини и упорито пълзящите нагоре температури могат да се сторят рай за почиващия и ад за работещия. В зависимост от това дали плановете ни за деня включват да се настаним на шезлонга с крака блажено цапащи в морската вода, да поемем по стръмната пътека, водеща към покоряване на някой планински връх, или необходимостта отново да се явим на работа в жегата, слънцето може да ни се усмихва мило или (по думите на поета) да е „спряло в небето и сърдито да пече.“ Впрочем в Южното полукълбо сезоните са „обърнати,“ така че там настоящите зимни реалности вероятно се мерят с друг аршин.

Християните често говорят за Църквата като за „Божия“ (I Кор. 10:32; Гал. 1:13; I Тим. 3:5) и я наричат „тяло Христово“ (I Кор. 12:27; Ефес. 4:12). Но сякаш доста по-рядко мислят за нея като за Църква на Светия Дух. Това е странно, имайки предвид колко силно е това ударение в Новия завет.

Разбира се, именно Светият Дух създава новозаветната Църква на Петдесетница, изпълнявайки древното пророчество на Йоил (вж. Йоил 2 гл.). Може би знаем и че това се явява преобръщане на разделението при Вавилон. Петдесятното общение, надскачащо езиковата бариера, нагледно показва ново­то дело на Бога, обединяващо хора, които са били напълно чужди едни на други. Но тук има още много, което трябва да се каже.


Слизането на Св. Дух над апостолите – може би най-древното изображение на Петдесетница
в Сирийското евангелие на монаха Равула, VI век

Целият Нов завет поставя силно ударение върху невъзможността Църквата да съществува или да функционира като Божия Църква и като Христово тяло без непрестанното действие на Светия Дух в нея.

Участие в Духа

В Римляни 8 глава (новозаветният пасаж, където се говори най-много за Светия Дух) ап. Павел е категоричен, че никой не може да носи името християнин, ако няма Духа: „Ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов“ (Рим. 8:10). По-нататък той развива тази идея: „Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас“ (II Кор. 13:14).

Думата „общение“ (koinonia) тук всъщност не е съвсем точен превод. По-удачно би било да преведем тази фраза „участието в Светия Дух“. Джеймс Дън пише: „Това означава, че той няма предвид някаква физическа единица като църковна общност, а субективното преживяване на Духа като нещо, което всички споделят, в което всички участват взаимно. Тогава представата за онова, което събира и държи заедно вярващите, за Павел не е просто членството в общността, а общото преживяване в Духа.“1

Форма за търсене

Актуални статии

Повече от кой тип материали бихте се радвали да видите в „Зорница“ през следващата година?