Стих на месеца

Впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус. Филипяни 3:14

Какво ново в „Зорница“?

Скъпи приятели, може би някои от вас са посегнали към този брой с подобен въпрос.

Зададох си го и аз, като негов редактор, този месец. Малко сивеещите листове, на които (все още) го печатаме не обещават сензационни новини. Но не е ли сензационно и истинско чудо, че Бог дава един особен дух на упорит ентусиазъм на една малка група от доброволци наречена „редакционна колегия“ (виж последната страница), за да се събира всеки месец и да проектира поредното издание на вестника. Правим го в завидна атмосфера на човешко и духовно общуване. Правим го с радост, макар че всеки от нас е „затънал до гуша“ в камара от други дела и задължения. Чувстваме се привилегировани да участваме в продължението на историята на най-стария периодичен вестник.

Свързано изображение
Протести в Познан 1956 г.

Забраната за кръста е категорична и повсеместна. Атеистичната власт е издала указ за премахване на всякакви християнски символи от обществени сгради. Пет години по-рано в следвоенна Полша се е установил безкомпромисен комунистически режим. Въпреки че девет от всеки десет поляци се определят като католици, новото просъветско правителство издава изрично разпореждане кръстовете да се свалят от всички публични места. Това става през 1950 г.

Със зараждането на гражданските движения за солидарност три десетилетия по-късно кръстовете започват да се връщат по своите места. Режимът веднага съзира в това реакция и заплаха. На всички е ясно, че със своите проповеди за покорство пред Създателя на света Църквата веднага се превръща в най-страшния „враг на народа“ (извинете, на комунизма). Властите имат основание да треперят.

През осемдесет и трета папа Йоан Павел II идва на визита в родината си. Милиони поляци излизат и се включват в публични богослужения. Въпреки това властите не са готови да отстъпят. За пореден път се издава директива нито един кръст да не бъде оставен на обществено здание.

Директивата се изпълнява от едно-единствено училище. Всички останали непреклонно твърдят, че училищата принадлежат на Полша, а поляците са католици. „Без Кръста няма Полша“, изтъква на глас един свещеник и подчертава, че комунистите владеят страната по-малко от 40 години, а християнската вяра присъства тук вече цяло хилядолетие. Никой не посяга на кръстовете.

Форма за търсене

Актуални статии

Повече от кой тип материали бихте се радвали да видите в „Зорница“ през следващата година?